Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Точно тогава маа Рамотсве започна да се досеща за какво става дума. Откакто беше отворила агенцията си, при нея редовно идваха клиентки, чиито мъже изневеряваха или които подозираха мъжете си в невярност. Тези женски подозрения обикновено не бяха необосновани и на маа Рамотсве често й се налагаше да носи лоши новини за изневери. Това ставаше доста по-често, отколкото на маа Рамотсве й се щеше. Но това беше част от нейния занаят и тя поемаше тези задължения с достойнство и състрадание. Сигурна беше, че това е въпросът, който занимаваше клиентката й. Съпрузите, които работеха далеч от дома си, рядко се въздържаха от изневери, много рядко.

Маа Рамотсве позна. Жената описа своите подозрения. Тя беше сигурна, че съпругът й се среща с друга жена.

— Обикновено му се обаждам вечер — каза тя. — Разказваме си как е минал денят, децата също говорят с него. Скъпо е, но за децата е важно да говорят с баща си. Но сега никога не си е у дома, когато му звъня. Той казва, че напоследък излиза да се разхожда и ходи на големи разходки, но това са глупости и аз знам, че ме лъже.

— Не звучи много правдоподобно — съгласи се маа Рамотсве. — Някои мъже не умеят да лъжат.

Жената отнесла своя проблем до господин Бутелези и той обещал да провери каква е работата, като я помолил да му се обади отново след ден-два. Казал, че ще проследи съпруга й, за да разбере с какво се занимава вечер.

— И? — попита маа Рамотсве. Много й беше любопитно да разбере как действаше конкуренцията.

— Каза, че е ходил — продължи жената. — Но не му вярвам. Каза, че е проследил мъжа ми и че той ходел на църква. Това е просто смешно. Съпругът ми въобще не ходи на църква. Толкова пъти съм се опитвала да го накарам, но него го мързи. И когато се прибра вкъщи миналия уикенд, аз му предложих: „Хайде да отидем на църква“, но той каза, че не иска. Сега, ако е станал толкова набожен, мисля, че нямаше да откаже и в неделя. Но той отказа. Струва ми се, това е достатъчно доказателство.

Маа Рамотсве трябваше да се съгласи.

— Но има и още нещо — продължи жената. — Аз платих голяма сума в аванс и когато казах, че искам да си получа част от парите, а господин Буте… онзи човек просто отказа. Каза, че парите му се полагат. Така че аз дойдох при вас.

Маа Рамотсве се усмихна.

— Ще направя всичко, каквото мога. Ще проверя дали това с църквата е истина и ако не е, а аз съм склонна да се съглася с вас, че не звучи много достоверно, ще открия с какво точно се занимава мъжът ви и ще ви го кажа.

Те обсъдиха още някои подробности, включително името и адреса на съпруга й, а също и адреса на мястото, където работеше.

— Донесох ви и негова снимка — каза тя. — Ще ви помогне да го познаете.

Тя й подаде черно-бяла снимка на един мъж, които се усмихваше срещу обектива. Маа Рамотсве й хвърли един поглед и видя спретнат мъж с подкупваща усмивка, коса, разделена на път по средата и мустаци. Никога не беше виждала преди това лицето му, но такова лице лесно можеше да го забележиш сред тълпата.

— Това ще е много полезно, маа — каза тя. — Когато клиентите не ни дават снимка, работата е доста по-трудна.

Маа Селелипенг се изправи.

— Много съм му ядосана — заяви тя. — Веднъж да хвана жената, която се опитва да открадне съпруга ми, ще се оправя с нея. Ще й дам добър урок.

Маа Рамотсве смръщи вежди.

— Не бива да вършите нищо незаконно — каза тя. — Ако имате намерение да правите нещо такова, аз не мога поема вашия случай.

Маа Селелипенг вдигна ужасена ръце.

— Не, няма такова нещо, маа. Имах намерение просто да говоря с нея. Да я предупредя. Това е. Не мислите ли, че всяка жена има право да го стори?

Маа Рамотсве кимна. Тя нямаше време да се занимава нито с крадли на съпрузи, нито с неверни мъже. Хората имаха право да защитават това, което притежават, но тя беше жена с добро сърце и разбираше човешката слабост. На господин Селелипенг може би щеше да стигне само леко напомняне на задълженията му на съпруг и баща. Като погледна отново снимката, тя се убеди, че не му трябва много. Това не беше лице на силен човек, помисли си тя. Това не беше лице на човек, който ще вземе решение да напусне жена си. Щеше да се върне обратно като момченце, дето са го хванали да краде пъпеши. Беше сигурна в това.

Тази вечер маа Рамотсве се връщаше по обичайния си маршрут от „Тлоквенг роуд“ към „Зебра драйв“. Тъкмо зави по „Оди драйв“ и белият микробус започна да се отклонява наляво. За момент тя си помисли, че воланът е разцентрован, и опита да се премести по-надясно, но без резултат. От задната част на микробуса се чу странен звук, някакво стържене на метал в камък и тогава маа Рамотсве разбра, че е спукала гума. Това беше едновременно успокоително и неприятно. Успокоително, защото проблемът беше лесно отстраним, особено ако човек има резервна гума, но тя нямаше. Тя бе помолила един от чираците да я вземе и да я напомпа, а след това я бе подпряла на стената на сервиза. И точно когато си мислеше да я прибере в багажника, маа Макутси я извика за телефонен разговор. И тъй, резервната гума си остана в „Тлоквенг роуд спийди моторс“, а пък маа Рамотсве седеше насред пътя без резервна гума.