Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

— Аз живея сам — каза Бърнард Селелипенг. — Имам апартамент в един от блоковете в края на града. Това не е толкова далече от вашия сервиз. Там живея.

— Това са много хубави апартаменти — каза маа Макутси.

— Бих искал да ви покажа дома си някой ден — каза Бърнард Селелипенг. — Мисля, че ще ви хареса.

— ​Но защо живеете сам? Повечето хора се чувстват самотни така?

— Разведен съм — каза Бърнард Селелипенг. — Жена ми ме напусна заради друг мъж и взе децата със себе си. Затова съм сам.

Маа Макутси бе поразена, че някоя жена може да напусне подобен мъж, но си каза, че тази жена ще да е била също от лъскавите, а от тях това можеше да се очаква. Подобна жена вероятно беше си намерила някой още по-красив и преуспял мъж, макар че господин Селелипенг несъмнено също беше преуспяващ.

Те си приказваха приятно още няколко часа. Той беше много остроумен и забавен и я разсмиваше, като описваше колегите си във фирмата. Тя му разказа за чираците и той също се смя. После, малко преди десет часа, той си погледна часовника и заяви, че ще му бъде много приятно да я откара до дома й, защото утре щял да има ранно заседание и не искал много да закъснява. Те излязоха от заведението и се качиха в колата. Той спря пред къщата, в която маа Макутси живееше в стая под наем, но не изключи двигателя. Това отново беше добър атестат.

— Лека нощ — каза той и нежно я докосна по рамото. — Ще се видим утре в часа по машинопис.

Тя му се усмихна окуражително.

— Много ми беше приятно с вас. Благодаря ви за вечерта.

— Нямам търпение да излезем отново. Има един филм, който бих искал да гледам. Може би ще го гледате с мен?

— С най-голямо удоволствие.

Маа Макутси проследи с поглед отдалечаващата се кола, докато червените габаритни светлини изчезнаха в мрака. Тя въздъхна. Той беше толкова мил, толкова възпитан, нещо като по-лъскав вариант на господин Дж. Л. Б. Матекони. Какво съвпадение, че двете с маа Рамотсве си бяха намерили такива добри мъже, когато имаше и толкова шарлатани и измамници на тоя свят.

След толкова много положителни събития, те почти не бяха мислили за конкурентната детективска агенция и може би изобщо щяха да я забравят, ако две неща не им напомниха за господин Бутелези.

Първото беше интервю, публикувано на цяла страница в „Ботсуански вестник“. Най-отгоре се мъдреше снимката на господин Бутелези, седнал зад бюрото си, в едната ръка с цигара, в другата с радиостанция. Маа Рамотсве първа видя статията и я прочете на маа Макутси. Помощничката й отпиваше през това време от чашата с ройбос, докато очите й постепенно се разширяваха от нарастващ ужас.

„От Ню Йорк до Габороне през Йоханесбург“ гласеше заглавието под снимката на господин Бутелези. „Един детектив от един различен свят“: разговаряхме с очарователния господин Бутелези в уютния му офис и му зададохме въпроса какво означава да си частен детектив в Габороне.

„Твърде трудно е да си първият истински детектив — каза той. — Както знаете, има още една-две дами, които правеха любителски опити за известно време, но те нямат сериозен опит в тази професия. Не казвам, че няма работа и за тях. Винаги ще има случаи на деца, избягали от къщи, и други подобни дреболии. Сигурен съм, че биха се справили отлично с тях. Но за сериозните случаи са нужни мъже, истински детективи.

Придобих своя опит в Отдела за криминални разследвания в Йоханесбург. Това си беше тежка школа, знаете, ган-Гстерски войни, убийства и така нататък, но тя ме направи железен. В тази професия, знаете, трябва да си железен. Това е професия за мъже. Мъжете могат да бъдат железни, за разлика от жените.

Много случаи имах в Отдела за криминални разследвания. Известни убийци, крадци на диаманти. Страхотия! Колко ли милиона куршуми се изгърмяха, ей така! Отвличания също. Но това беше ежедневие за мен и скоро установих, че разбирам отлично психологията на престъпника, да, това е един безценен опит за мен.

Много съм зает, откакто отворих агенцията си. Очевидно в града има много проблеми и ако читателите на вашия вестник имат някакви въпроси и грижи в живота си, аз съм техният човек. Повтарям, аз съм човекът.

Питате кои са най-важните качества на частния детектив. Бих казал, че едно от тях е да бъдеш добър психолог. Освен това трябва да притежаваш набито око, да забелязваш детайлите. Често малките нещо говорят много и разкриват истината за нашите клиенти. Така че частният детектив е като фотоапарат, който вижда и заснема всичко и непрекъснато се опитва да разбере какво се случва. Това е тайната.