Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Посетителката беше жена над трийсет и пет, около възрастта на самата маа Рамотсве, може би малко по-млада. Беше облечена добре, но не лъскаво, и облеклото й, заедно с паркираната отпред кола говореха достатъчно красноречиво за финансовото й състояние. Тази жена според маа Рамотсве беше добре платена държавна чиновничка или дори имаше собствен бизнес.

— Нямам уговорена среща, маа — каза жената. — Но се надявах, че ще можем да поговорим.

Маа Рамотсве се усмихна.

— С удоволствие разговарям с всекиго, маа. Не е необходимо да си уговаряте среща предварително. С удоволствие разговарям и по всяко време — прибави тя, — в рамките на разумното.

Маа Рамотсве я покани да седне. Тя все още не беше й се представила, макар че влезе много възпитано. Без съмнение щеше да каже и името си, само че по-късно.

— ​Искам да съм откровена с вас, маа — започна жената. — Нямам доверие на частни детективи. Трябва да ви го кажа.

Маа Рамотсве вдигна вежда. Щом нямаше доверие в частните детективи, тогава защо идваше в „Дамска детективска агенция №1“, чието име беше достатъчно красноречиво?

— Съжалявам да го чуя, маа — каза тя. — Може би ще ми кажете защо?

Тонът на жената прозвуча леко извинително.

— Нямах намерение да бъда груба, маа. Става въпрос, че съвсем наскоро имах много неприятен опит с една детективска агенция. Затова се чувствам така.

Маа Рамотсве кимна.

— „Детективска агенция с гарантиран резултат?“ Господин Бутеле…

Тя не успя да довърши.

— Да — каза жената. — Онзи човек. Как той си въобразява, че може да се нарича частен детектив, нямам представа.

Маа Рамотсве беше заинтригувана. Искаше й се и маа Макутси да присъства, защото винаги беше хубаво да чуе и нейното мнение по всеки един случай, който разследваше. Две глави винаги мислят по-добре от една. Но преди да позволи на посетителката си да й обясни каквото и да било, на маа Рамотсве й хрумна и й направи предложение, с което да защити честта на професията. Да, това беше много уместно в дадените обстоятелства.

— Позволете, маа — каза тя и вдигна ръка. — След като сте недоволна от обслужването на мой колега, а трябва да ви призная, че не съм изненадана да го чуя, „Дамска детективска агенция №1“ се наема да довърши разследването, което господин Буте… онзи човек очевидно е провел неправилно. Това е моето предложение.

Жената беше наистина впечатлена.

— Много мило от ваша страна, Маа. Не очаквах да чуя това, но с радост ще приема. Виждам, че тук нещата стоят по друг начин.

— Така е — каза спокойно маа Рамотсве. — Не даваме обещания, които не можем да изпълним. Не работим така.

— Добре — каза жената. — Нека ви разкажа сега за какво става въпрос.

Тя отишла при господин Бутелези, след като видяла рекламата му във вестника. Той бил много любезен с нея, макар че според нея маниерите му били твърде смущаващи.

— Но аз си помислих, че това може би се дължи на фамилното му име — каза тя и погледна към маа Рамотсве, която кимна с почти безизразен поглед. Човек трябваше да внимава какво казва, но хората много добре знаеха как се държат зулусите. Може би думата е… ами нахакани, или по-меко казано — твърде самоуверени. Не че беше прието да се правят открито такива изказвания. Господин Бутелези твърдеше, че е тсуана, а не зулус, но наследствеността по бащина линия не можеше да се пренебрегне тъй лесно, особено щом ставаше дума за мъж. Няма причина момчетата да наследяват по-малко качества от бащите си, отколкото от майките си, кой разумен човек би твърдял подобно нещо? Някои хора поддържаха това мнение, но те очевидно грешаха.

Жената продължи да разказва за причината на посещението си в офиса на господин Бутелези.

— Живея в Мочуди — каза тя, — макар че съм родена във Франсистаун. Аз съм физиотерапевт в тамошната болница. Работата ми е да помагам на хора, които са си счупили крак или ръка или са били дълго време тежко болни на легло и се нуждаят от помощ, за да започнат отново да се движат нормално. Има и други неща, които правим. Това е много хубава работа.

— И много важна — каза маа Рамотсве. — Трябва да се гордеете с професията си, маа.

Жената кимна.

— Така е. И тъй, аз живея там, защото работата ми е там. Имам и четири деца и те са много доволни от училището в града. Единственият проблем е, че съпругът ми работи тук и не обича да кара всеки ден от Мочуди до Габороне и да се връща обратно. Със спестяванията си купихме малък апартамент. Аз живея в къща, която ми се дава от болницата и решихме, че това е добра инвестиция.