Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Питате как се става частен детектив. Отговорът е, че трябва да си обучен, за предпочитане в Отдел за криминални разследвания. Не можеш просто да си окачиш табелка «частен детектив» и да станеш такъв. Някои хора опитаха по този начин, даже тук в Габороне, но това не дава добри резултати. Трябва да си обучен.

Също така е полезно да си прекарал известно време в Лондон, в Ню Йорк или на други подобни места. Така човек опознава света и вече никой не може да го заблуждава в каквото и да било. Бил съм в Ню Йорк и познавам добре работата на частните детективи там. Познавам много колеги в Ню Йорк. Много умни момчета, мои близки приятели.

Но в края на краищата винаги си казвам, че у дома е най-добре! Затова се върнах в Габороне, родното място на майка ми, тук съм завършил училище. Аз съм тсуана, но с по-особено име. Детектив съм, знам много, а това, което не го знам, скоро ще го науча. Позвънете ми по всяко време!“

Маа Рамотсве свърши с четенето и захвърли вестника с отвращение. Беше свикнала с навика на мъжете да се фукат и проявяваше търпимост в подобни случаи, но това интервю минаваше всякакви граници. Всички тези подмятания колко по-добри са мъжете от жените в тази професия без съмнение имаха една-единствена мишена — нея и нейната агенция. Очевидно беше, че тези атаки се дължаха на неговата собствена несигурност, но въпреки това не можеха да останат без отговор. Макар че той целеше точно това, за да привлече още повече внимание към своя бизнес и към своята персона.

И което беше още по-тревожно — много хора щяха да му повярват. Тя допускаше, че има такива, които са убедени, че нейната професия е запазен мъжки периметър. Те мислеха така и за карането на кола, на самолет… макар тя да бе чела, (а със сигурност и те), че фактите говорят обратното — жените карат по-безопасно и коли, и самолети. Очевидно това се дължи на факта, че са по-предпазливи и по-малко склонни към неразумни рискове. Това е причината жените в общи линии да карат по-бавно от мъжете. Въпреки това много мъже отказваха да се съобразят с фактите и често правеха снизходителни коментари за жените-шофьори.

— Ще направя малко социологическо проучване — каза тя на маа Макутси. — Би ли могла да извикаш Чарли, маа? Искам да му дам да прочете това.

Маа Макутси я изгледа озадачено.

— Но защо? Той не се интересува от такива неща. Той се интересува само от момичета.

— За проба — каза маа Рамотсве. — Сега ще видим.

Маа Макутси излезе и след няколко минути се върна с Чарли, който бършеше ръце в престилката си. Господин Дж. Л. Б. Матекони беше въвел тези престилки в борбата си срещу вездесъщото смазочно масло и грес.

— Да, маа — каза чиракът. — Маа Макутси казва, че имате нужда от моя съвет. Аз винаги с удоволствие давам съвети. Ха!

Маа Рамотсве подмина тази забележка.

— Прочети това, моля те — каза тя. — И искам да ми кажеш какво мислиш.

Тя му връчи вестника и посочи статията. Чиракът седна на един стол пред нейното бюро. Докато четеше, мърдаше устни и маа Рамотсве наблюдаваше съсредоточеното му изражение. „Той въобще не чете вестници — мислеше си тя. — В тази глава действително нищо друго няма, освен коли и момичета.“

Когато свърши, чиракът погледна маа Рамотсве.

— Прочетох го, маа — рече той и й върна вестника. По краищата му имаше мазни петна грес и тя внимаваше да не ги пипа.

— Какво мислиш за това, Чарли? — попита тя.

Той вдигна рамене.

— Съжалявам, маа. Съжалявам за вас.

— Съжаляваш ли?

— Да — въздъхна той. — Това ще затрудни вашия бизнес. Сега всички ще отидат при този мъж.

— Значи той ти харесва?

Чарли се усмихна.

— Разбира се. Той е много умен мъж. Ню Йорк. Представяте ли си? И Йоханесбург. Всички тия градове. Той знае как стават нещата и ще се справи с всичко. Съжалявам, защото не искам той да ви вземе бизнеса.

— Ти си много лоялен — каза маа Рамотсве. А после, след като чиракът стана и излезе, тя си рече: „Точно така!“

— Е, маа — каза маа Рамотсве. — Можем да си направим изводите, нали?

Маа Макутси махна с ръка.

— Това момче е глупаво. Всички го знаем. Не можете да обръщате внимание на това, което казва.

— Не е толкава глупав — каза маа Рамотсве. — За да стане чирак тук, е минал някакви изпити. Той е вероятно като повечето младежи. Така че виждаш, много хора ще се впечатлят от този господин Бутелези. Не можем да променим този факт.

Да, много хора, може би, но не всички. Този следобед, докато маа Макутси се ровеше в някакви регистри в услуга на един свой клиент и правеше рутинни справки кой кога се е родил, умрял и оженил, маа Рамотсве бе посетена без предварително уговорена среща от една дама, чието мнение за „Детективска агенция с гарантиран резултат“ беше точно противоположно на изказаното от чирака. Тя пристигна с красива нова кола, която паркира точно пред вратата на агенцията и възпитано изчака маа Рамотсве да я забележи, преди да влезе. Това винаги правеше добро впечатление на маа Рамотсве. Тя не можеше да възприеме днешния маниер да влезеш в една стая, преди да са те поканили или, още по-лошо, както си позволяваха някои — да влязат без всякаква покана в офиса й и да седнат срещу нея на бюрото, докато говорят. Ако някой влезеше по този начин, тя изобщо не разговаряше с него, а просто седеше с поглед забит в бюрото си, докато неодобрението й не предизвикаше извинение.