Алегзандър Смит - Школа по машинопис за мъже „Калахари“

Маа Рамотсве се бе сблъсквала и преди това с притеснение у своите клиенти и знаеше, че няма полза да ги убеждава в обратното. Ако искаха да разкажат нещо наистина лично, присъствието на друг човек ги притесняваше. Разбира се, нямаше нищо, или почти нищо, което да не беше чувала. Нищо не би могло да я шокира, въпреки че понякога се удивляваше на това, с какво умение хората сами си усложняват живота.

— С удоволствие ще се разходя — каза тя на господин Молефело. — Само ще предупредя помощничката си, че излизам, и съм готова.

Те поеха по пътеката зад сервиза, която водеше към пасището. Сред храстите се носеше сладкият мирис на пасящите стада. Вървяха, господин Молефело говореше, а маа Рамотсве го слушаше.

— Може да ви се види чудно, маа, защо ви говоря всичко това, но трябва да ви кажа, че аз вече не съм същият човек. Преди два месеца с мен се случи нещо, което ме накара да се замисля дълбоко над живота си, над това, как съм живял досега и как ще живея занапред. Ето какво имам предвид.

Пред вас не стои някакъв злодей, нито престъпник. Пред вас стои човек, може би съвсем обикновен, човек като всички останали. В Ботсуана има хиляди като мен. Обикновени хора. Нито много умни, нито много глупави. Обикновени.

— Много сте скромен, раа — прекъсна го маа Рамотсве. — Вие сте инженер, нали? За това се иска много ум.

— Всъщност не е така. Трябва да се справяте с математиката и с техническото чертане. Но за това се изисква само практичност и здрав разум. — Той замълча и после продължи: — Но не това те прави обикновен, а фактът, че всеки мъж има в живота си и добри, и лоши постъпки. Едва ли има мъж, който да не е извършвал нищо лошо в живота си. Вероятно няма такъв.

— Нито пък такава жена — каза маа Рамотсве. — Жените са точно толкова лоши, колкото и мъжете. А понякога и по-лоши.

— Не зная. Не познавам много жени така добре. Не знам как постъпват жените. Но не става въпрос за това. Говорех за мъжете, а мисля, че знам как постъпват те.

— Направили сте нещо лошо? — попита маа Рамотсве с равен тон. — Това ли се опитвате да ми кажете?

Господин Молефело кимна.

— Да. Но не се тревожете, не съм убил никого. Ще ви кажа какво съм извършил, макар че не съм казвал досега на никой друг. Но първо искам да ви разкажа какво ми се случи преди няколко месеца. Тогава ще разберете защо искам да говоря с вас.

Както ви казах, притежавам хотел в Лобатсе. Той е доста добре посетен — в него се вдигат много сватби. С парите, които донесе този хотел, аз купих земя близо до границата с Намибия, всъщност точно на границата. От Лобатсе дотам са четири часа път с кола, така че не мога да пътувам всяка седмица. Но съм наел човек, който се грижи за всичко, а освен него там живеят още няколко семейства, които също работят за мен.

— А този човек разбира ли от животни? — попита маа Рамотсве. — Това е много важно.

— Да, разбира от животни. Но освен това разбира и от щрауси. Там гледам голямо ято щрауси, сред тях има наистина чудесни птици. Големи. Много силни. Мястото е добро за отглеждане на щрауси.

Маа Рамотсве не разбираше нищо от щрауси. Беше ги виждала, разбира се, и знаеше, че много хора ги ценят. Но според нея щраусите бяха жалък заместител на говедата. Тя си представи земите в страната, пълни с щрауси, вместо с крави. В какво странно място би се превърнала Ботсуана, място без достойнство.

— Месото на моите щрауси е известно с доброто си качество — продължи господин Молефело. — Освен това добре се размножават. Има един, който е много мил с женските и има много малки. Той е прекрасен екземпляр и аз го държа зад специална ограда, за да не се бие с другите мъжки птици. Виждал съм го как рита. Олеле! Ако ритне така човек, ще го разполови. Не преувеличавам. На две половини. От горе до долу.

— Трябва да внимавам — каза маа Рамотсве.

— ​Веднъж съм виждал човек, ритнат от щраус. Беше брат на един от онези мъже, които работят в моята ферма. Болен, слаб човек. Много отдавна, още като дете, се изплашил от крава и си ударил гърба. Не могъл да порасне нормално заради изкривяване на гръбнака. Не можел да върши тежка работа. После се разболял от туберкулоза и състоянието му се влошило още повече. Предполагам, че постоянната кашлица много изтощава човека.

Един ден той дойде да навести брат си и там го почерпили с бира, макар че толкова болен човек не би трябвало да пие. Бирата му харесала, той добил кураж от нея, за първи път в живота си. Приближил се до високата ограда, зад която държим щраусите, и я прескочил. Близо до оградата стоял един щраус, който много се изненадал, като видял как човекът тича към него и размахва ръце, все едно са криле. Щраусът се опитал да избяга, но си закачил крилото за оградата. Мъжът успял да го хване и тогава щраусът го ритнал.