Аз чух олелията, чух как викат след онзи човек, когато прехвърлял оградата, и излязох да видя какво става. Видях го в момента, в който се опитваше да сграбчи щрауса за опашката и после видях как се издига във въздуха и как пада с тъп удар на земята. Повече не се вдигна, остана да лежи там, а щраусът стоеше до него и го наблюдаваше. Беше свършено.
Маа Рамотсве сведе поглед към земята и се замисли за клетия човечец с кривия гръбнак.
— Жалко за човека — каза тя. — Стават такива тъжни неща, а ние понякога дори не разбираме за тях. Непрекъснато се случват такива нещастия, които Господ изпраща на Африка.
— Да — каза господин Молефело. — Права сте, маа. Понякога светът може да бъде много жесток към нас, хората.
Те извървяха няколко крачки в мълчание, замислени върху думите на маа Рамотсве. После господин Молефело продължи.
— Сега да ви разкажа какво ми се случи преди няколко месеца. Това не е само разказ. Това е нещо, което ще ви помогне да разберете защо дойдох да се срещна с вас.
Преди няколко месеца отидох във фермата заедно с жена си и двамата си сина. Те са здрави и силни момчета — едното е ей толкова високо, а другото — толкова — показа той с длан, обърната нагоре. Никога не бива да се показва с длан надолу, защото това може да потисне духа на човека, за когото се говори. — Имахме намерение да останем там цяла седмица, но на втората нощ се случи нещо, което промени всички планове. Група мъже отвъд границата нападнаха фермата. Дойдоха през нощта, на коне. Бяха крадци на щрауси.
Маа Рамотсве се спря и погледна стреснато господин Молефело.
— Има крадци на щрауси? Крадат щрауси?
Господин Молефело кимна.
— При това са много опасни хора. Движат се във въоръжени групи и подгонват щраусите към границата с Намибия. Намибийците твърдят, че се опитват да уловят тези банди, но никога не достигат полицаи. Никога. Те казват, че ги търсят, но как ще намериш хора, които живеят в горите и в гъсталаците, на биваци? Те са като призраци. Нападат нощем и после изчезват. По-скоро призрак ще уловиш, отколкото хора като тези. Това са хора без имена, без род, без нищо. Те са като леопарди.
Когато те дойдоха, аз вече спях в къщата. Спя леко и чух шум в къщата на щраусите. Станах от леглото, за да проверя, да не би да се е промъкнало някое животно и да ги е нападнало — лъв или пък хиена. Взех един голям фенер и пушката си и тръгнах по пътеката към къщата на щраусите. Нямаше нужда да паля фенера, защото навън светеше огромна лула, от която нещата хвърляха даже сенки.
Бях почти стигнал до къщата, когато изведнъж нещо ме събори на земята. Изпуснах пушката и фенера, лицето ми беше цялото в прахта. Спомням си как дишах в прахта и кашлях, после някой ме ритна болезнено в ребрата и един човек вдигна главата ми и ме погледна. Той държеше пушка в ръка — не моята пушка, — долепи дулото до главата ми и ми каза нещо. Не го разбрах, защото говореше не сетсуана, а хереро или някой от езиците, които се говорят по онези места. Може да е бил дори африканс, който се говори много из ония краища, и не само от бурите.
Помислих си, че ще умра, помислих за синовете си. Какво щеше да стане с тях, ако останеха без баща? После помислих за своя баща и си спомних как вървяхме някога с него из гъсталака, точно както вървим сега с вас, маа, и си говорехме за добитъка. Помислих си, че ми се ще да вървя така със своите синове, но досега съм бил твърде зает, а ето че вече е късно. Това бяха странни мисли. Не мислех за себе си, а за други хора.
Маа Рамотсве се наведе и вдигна една пръчка със странна форма.
— Мога да ви разбера — каза тя. — Сигурна съм, че и с мен би било същото.
Но така ли би било наистина? Тя никога не бе попадала в подобна ситуация. Никога не бе била изложена на такава опасност и нямаше представа какво би й минало през ума в такава минута. Тя би искала да вярва, че ще си мисли за баща си Обед Рамотсве, татко, великия човек. Но може би на човек му минават какви ли не мисли и би могла например да си мисли за прозаични неща, например за сметката за ток. Би било жалко да напуснеш този живот с такава мисъл в главата си — разтревожен дали Ботсуанската електрическа компания ще си получи парите. Ботсуанската електрическа компания никога не би помислила за нея, каза си маа Рамотсве.
— Този мъж беше много груб. Изви назад главата ми и ме накара да седна, като не отлепяше дулото на пушката си от слепоочието ми. После извика приятелите си. Те наизлязоха от сенките на конете си и ме наобиколиха. Конете им дишаха насреща ми. Разговаряха помежду си и аз разбрах, че се съветват дали да ме убият, или не. Сигурен съм, че говореха за това, макар че нищо не разбирах от техния език.
Читать дальше