Джоан Рос - В клопка

— Мислех само за теб. Щеше да е опасно, ако знаеше прекалено много.

— Опасно ли? — Тя седна в леглото и с треперещи от гняв ръце отметна косата си през рамо. — А не мислеше ли, че за мен ще е опасно да пълзя през онези тръби? Не мислеше ли, че за мен ще е опасно да играя игри с Питър Тейлър? Престани, Ноа. Може ужасно неправилно да съм те преценила, но не съм глупачка.

Ъглите на устните му се напрегнаха.

— Никога не съм мислил, че си глупачка.

Сара откъсна очи от него.

— Ти прави любов с мен — възмути се тя. — Знаеш ли как ме кара това да се чувствам?

— Предполагам.

Той хвана брадичката й и насила вдигна главата й, за да го погледне.

— Аз правих любов с теб, Сара — съгласи се той тихо. — Точно това беше. Ако не вярваш нищо друго, трябва да повярваш поне това.

Сълзи от гняв и смущение пареха в очите й.

— Не съм длъжна нищо да вярвам — кипна тя. — Твоите две минути минаха. Моля те, върви си.

Без да обръща внимание на заповедта й, Ноа я привлече в прегръдките си.

— Не мога да направя това, любов моя.

Сара се сви, борейки се срещу изкусителното чувство, което създаваха големите му ръце, движещи се по гърба й.

— Можеш — настоя тя. — Лесно е. Просто стани и излез през онази врата. И вземи и приятелите си с теб.

Той я погали по бузата.

— Мисля, че загубих способността да си отида от теб в момента, в който се срещнахме.

Преди да е успяла да измисли някакъв язвителен отговор, устните му покриха нейните, а нежните му ръце се мъчеха да изтрият гнева й.

— Не това искам — възрази тя слабо, когато той я положи на леглото.

Ноа вдигна глава.

— Истината, Сара — настоя той. — Дай ми поне това.

— Откъде накъде? — сопна се тя. — Ти никога не си си правил труда да ми кажеш истината.

Дланта му се плъзна върху гръдта й и тялото й незабавно реагира.

— Как можеш искрено да вярваш, че всичко това е било лъжа? — попита Ноа дрезгаво.

Ръката му се спусна към корема й и Сара едва се сдържа да не извика от копнеж.

— Това беше само секс — задъха се тя болезнено.

Той объркано поклати глава, пусна я и легна до нея.

— Ние и двамата сме достатъчно опитни, Сара, за да почувстваме разликата. Ние правехме любов.

— Ти ме обиди, Ноа — прошепна тя с треперещ глас.

Той избърса блестящата сълза, която се стичаше по пребледнялата й буза.

— Знам. И, повярвай ми, никога не съм искал това да се случи.

Наистина му вярваше, осъзна Сара.

— Но отново би го направил, нали?

— Истината ли искаш? — попита той сериозно.

Тя кимна.

Ноа седна рязко и прокара дългите си пръсти през кестенявата си коса.

— Вероятно бих — призна безизразно.

Сара започваше да разбира този човек. Не бе сигурна, че й харесва това, което вижда, но признанието му събуди в нея някакво неясно чувство на уважение. Откак се бе запознала с него, я тревожеше привидната му липса на морал. Тази част от поведението му не съответстваше на силно моралната личност, каквато тя инстинктивно чувстваше, че е Ноа. Сега осъзнаваше, че чувството на Ноа за морал не би му позволило да постави собствените си потребности, или потребностите на един отделен човек, пред по-големите според него потребности на мнозинството.

Тя седна и придърпа роклята над свитите си колене. Замълчаха, всеки погълнат от мислите си.

— Просто имаш късмет, че съм почитател на Джейк Хоук — обади се тя накрая. — Все още съм обидена от това, което направи, но мисля, че мога да разбера мотивите ти.

Ноа едва се сдържа да не издаде пламналата надежда, която събудиха думите й.

— Значи ли това, че ми вярваш?

Сара кимна.

— Вярвам ти. Макар все още да смятам, че трябва да те напердаша, задето ме остави да мисля, че се влюбвам в крадец. Боже мой, разбираш ли, че заради теб аз тази вечер наруших закона?

Той взе ръката й.

— Не можеш да си представиш колко приятно ми стана от това. И колко гадно.

Тя въздъхна.

— Е, поне животът ми напоследък не е скучен. — Един досаден въпрос я измъчваше още откак за пръв път се срещнаха, и Сара реши, че определено сега е моментът да го изясни. — Трябва ли да свикна да се обръщам по друг начин към теб? — Изобщо нямаше да е лесно.

Той се усмихна.

— Ноа си остава. Фамилията ми е Уинфийлд.

— Струва ми се, че не мога да мисля за теб по друг начин, освен като за Ноа — призна тя. — Уинфийлд… Къде съм чувала това име? — Сбърчи чело от усилието да си спомни. Когато успя, го погледна втренчено. — Ноа, чичо ти Дейвид, онзи, който се занимава с изкуство… той Дейвид Дж. Уинфийлд ли е?