Даяна Палмър - Опасна клопка

Александър Тайръл Коб хвърли един поглед към бюрото в кабинета си в хюстънския отдел на Агенцията за борба с наркотиците с едва сдържано раздразнение. Върху бюрото имаше снимка в скъпа рамка на красива жена в бална рокля — единственият видим знак за някакви емоционални връзки. Също като консервативното облекло, което носеше на работа, снимката издаваше много малко от вътрешния мир на мъжа.

Снимката бе подвеждаща. Жената на нея не беше близка приятелка, просто позната, с която бе излизал между назначенията си. Рамката му бе дадена заедно със снимката. Той самият никога не би поставил снимката на някоя жена в рамка. Е, с изключение на Джоуди Клейбърн. Те със сестра му Марджи бяха първи приятелки от много години. На повечето от семейните фотографии, които имаше, присъстваше Джоуди. Тя не бе истинска роднина, разбира се. Но никой друг не бе останал от семейство Коб, както и никой друг не бе останал от семейство Клейбърн. Тримата оцелели от двете семейства бяха принудителна смесица на различни начини на живот.

Джоуди бе влюбена в Александър. Той го знаеше и се опитваше да не го забелязва. Тя напълно се лъжеше за него. Александър нямаше желание да се жени и да има семейство. От друга страна, ако се интересуваше сериозно от деца и семеен живот, Джоуди щеше да оглавява класацията на потенциалните съпруги. Тя имаше чудесни качества. Нямаше намерение да й го казва. В миналото му се бе увесила на врата дотолкова, че това го притесняваше. Бе успял да я задържи на една ръка разстояние и нямаше намерение да скъсява разстоянието. Той бе женен за работата си.

Джоуди, от друга страна, работеше в една местна нефтена корпорация, която се използваше за международна контрабанда на наркотици. Александър бе почти сигурен в това, ала не можеше да го докаже. Трябваше да намери начин да разследва един от познатите на Джоуди, без никой да усети, че го наблюдават.

Междувременно в събота се организираше купон в ранчото на семейство Коб в Джейкъбсвил, Тексас. Вече изпитваше ужас. Мразеше купоните. Марджи бе поканила Джоуди, вероятно защото домашната им помощничка, Джеси, бе отказала да работи през почивните дни тази седмица. Джоуди бе опитна готвачка и можеше да прави чудни канапета. Кири също бе поканена, защото Марджи бе изгряващ моден дизайнер, който имаше нужда от приятел в бизнеса. Кири бе главната снабдителка на универсалния магазин, в който работеше. Бе красива и способна, но Александър я намираше приятна като компания и нищо повече. Отношенията им бяха хладни и в момента изстиваха още повече. Тя имаше прекалено големи изисквания. Той пък имаше достатъчно изисквания в работата си.

Захлупи снимката на бюрото, придърпа по-близо папката и я отвори на снимката на заподозрения контрабандист на наркотици, който работеше извън Хюстън. Работата му бе създадена сякаш специално за него. Искаше му се да може да си спести домашното тържество, ала Марджи никога не би му го простила. Ако не се появеше, нямаше да се появи и Кири. Изхвърли съботата от съзнанието си и се съсредоточи върху работата.

Нямаше спасение. Марджи Коб я бе поканила на празненство в семейното ранчо в Джейкъбсвил, Тексас. Джоуди Клейбърн бе изчерпала целия си репертоар от извинения. Най-любимото й бе, че ако има нужния повод, по-големият брат на Марджи, Александър Тайръл Коб, ще я хвърли за храна на добитъка. Дори това не помогна.

— Той ме мрази, Марджи — простена тя по телефона от апартамента си в Хюстън, Тексас. — Знаеш, че ме мрази. Вероятно би бил най-щастлив, ако до края на живота си не се доближавам до него и никога не му се наложи да ме види отново.

— Това не е вярно — възрази Марджи. — Леке наистина те харесва, знам го — добави тя с насилена увереност, като използва умалителното име, което само една шепа хора на земята имаха правото да използват. Джоуди не бе сред тях.

— Вярно, просто крие симпатията си към мен с пристъпи на лошо настроение, украсени със сарказъм.

— Сигурно — отвърна Марджи с угасващ ентусиазъм.

Джоуди се отпусна по гръб на дивана, притиснала безжичния телефон към ухото си, и отметна назад дългата си руса коса. Започваше да става прекалено дълга. Наистина трябваше да се подстриже, но й бе приятно усещането. Сивите й очи се усмихнаха, като си спомни колко харесваше Броуди Ванс дълга коса. Той й бе колега в Хюстънския клон на петролната корпорация „Ритър“ и бързо се издигаше в кариерата.