Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

Барни Майерсън се събуди с необичайно силно главоболие и установи, че се намира в спалнята на непозната къща. До него, покрито чак до голите си, гладки рамене, спеше непознато момиче. Тя дишаше леко през устата, косите й бяха разрошени и бели като памук.

„Обзалагам се, че вече съм закъснял за работа“ — помисли си той, измъкна се от леглото и се изправи несигурно, без да отваря очи, потискайки гаденето. Знаеше само, че се намира на около седем часа път с кола от офиса си, може би дори не беше в Съединените щати. Обаче беше на Земята — гравитацията, която го караше да се олюлява, беше онази, с която бе свикнал.

А до дивана в съседната стая стоеше добре познатото му куфарче с неговия психиатър, доктор Смайл.

Както си беше бос, той отиде във всекидневната и седна до куфарчето. Отвори го, натисна бутоните и включи доктор Смайл. Датчиците се задействаха и от апарата се дочу равномерно бучене.

— Къде се намирам? — попита го Барни. — И на какво разстояние съм от Ню Йорк?

Това беше главният въпрос. Той вдигна поглед и видя часовника на стената на кухнята — показваше седем и половина сутринта. Не беше чак толкова късно.

Апаратът, който беше преносим терминал на доктор Смайл, свързан чрез микрореле с компютъра, разположен в сутерена на реномираната кооперация 1 1 В оригинала — conapt. Важен за творчеството на Филип Дик термин, който се среща и в други негови произведения. Означава голям жилищен блок, който е относително автономна административна единица в рамките нададен град и се самоуправлява, избира си ръководство чрез избори и т.н. — Бел.прев. 33 в Ню Йорк, където живееше Барни, се обади с тънко гласче:

— А, мистър Байерсън…

— Майерсън — поправи го Барни, приглаждайки косата си с треперещи пръсти. — Какво си спомняш за снощи?

Видя, че на масата в кухнята има полупразни бутилки от бърбън и газирана вода, а също така лимони и форми за лед. Изпита дълбоко отвращение.

— Кое е това момиче? — попита той.

— Момичето в леглото е мис Рондинела Фюгейт — отвърна доктор Смайл. — Или Рони, както ви помоли да я наричате.

Звучеше смътно познато и което беше странно, по някакъв начин свързано с работата му.

— Чуй ме… — каза той на куфарчето, но в този момент момичето се размърда в леглото. Той веднага затвори доктор Смайл и се изправи, изпитвайки срам и неловкост от факта, че е само по бельо.

— Стана ли вече? — попита девойката със сънен глас. Тя се надигна, седна в леглото и го погледна. Той реши, че е красива, с големи, прекрасни очи. — Колко е часът? И сложи ли кафе?

Барни отиде в кухнята, пусна печката и сложи да се грее водата за кафето. През това време чу затварянето на врата — тя беше влязла в банята. Малко по-късно долови и шум от течаща вода — явно Рони взимаше душ.

Върна се в гостната и включи отново доктор Смайл.

— Какво общо има тя с „П. П. Макети“? — попита го.

— Мис Фюгейт е вашата нова асистентка. Тя пристигна вчера от Народен Китай, където е работила като моден консултант на „П. П. Макети“ за региона. Въпреки че е талантлива, мис Фюгейт не притежава достатъчно опит и мистър Бълеро реши, че известен период като ваша асистентка, бих казал даже „на ваше разположение“, но това може да се изтълкува погрешно, тъй като…

— Страхотно — каза Барни. Той влезе в спалнята, намери дрехите си — както бе очаквал, бяха нахвърляни на купчина върху пода — и започна внимателно да се облича. Все още се чувстваше ужасно и потискаше с усилие гаденето си.

— Точно така — каза той на доктор Смайл, когато се върна във всекидневната, закопчавайки ризата си. — Спомних си справката за мис Фюгейт, която прочетох в петък. Способностите й са неустойчиви. Например грешният избор на детайла картина-прозорец от Гражданската война в САЩ… Можеш ли да си представиш, смятала е, че ще има голям успех в Народен Китай.