Филип Дик: Трите стигми на Палмър Елдрич

— Хъм… — каза Барни и отиде в кухнята, за да си сипе чаша кафе. Все пак не беше далече от Ню Йорк. Очевидно, ако мис Фюгейт беше колега, служител на „П. П. Макети“, тя ползваше служебен транспорт до работата си. Можеше да пътува дотам заедно с нея. Очарователно. Чудеше се дали техният работодател Лео Бълеро би одобрил това, ако знаеше. Имаше ли компанията официално становище за сексуалните връзки между служителите си? Защото тя имаше становище почти по всички останали въпроси… Въпреки че как би могъл човек, който прекарва цялото си време из плажовете в курортите на Антарктида или в немските клиники за Е-терапия, да намери време да измисли правила, обхващащи всички сфери на живота?

„Някой ден — каза си Барни, — аз ще живея като Лео Бълеро, вместо да стоя на 180 градусовата 2 2 Става въпрос за 180 градуса по Фаренхайт, равни на около 82 градуса по Целзий. — Бел.прев. жега в Ню Йорк…“

Подът под краката му започна да вибрира — охладителната система на сградата се беше включила. Денят започваше.

През кухненския прозорец се виждаше как горещото, враждебно слънце се подава зад съседните кооперации. Той затвори очи. Предстоеше още един горещ ден, вероятно дванайсета степен по скалата на Вагнер. Не беше нужно човек да е ясновидец, за да го предвиди.

В мизерната многоетажна кооперация номер 492 в предградията на Мерилин Монро, щата Ню Джърси, Ричард Хнат закусваше апатично, докато преглеждаше с нещо повече от апатия данните за метеорологичните аномалии от предния ден в домашния си вестник 3 3 В оригинала — homeopape. Друг важен термин в творчеството на Филип Дик, срещащ се в множество негови произведения. Означава вестник, съставен от новини, които всеки потребител си избира индивидуално. Технология, станала реалност с появата на World Wide Web. — Бел.прев. .

Най-големият ледник, Ол’ Скинтоп, през последното денонощие беше отстъпил на 4,62 грабела. А температурата по обед беше надвишила температурата от предишния ден с 1,40 вагнера. При това влажността на въздуха, предизвикана от изпаренията в океана, се беше увеличила до 16 селкирка. Ставаше все по-горещо и по-влажно. Докъде ли щеше да стигне великото шествие на природата? Хнат отмести вестника встрани и взе писмата, които му бяха донесли преди разсъмване — вече бе минало доста време откакто пощальоните бяха спрели да излизат навън денем…

Първата сметка, която видя, беше за охлаждането на апартамента. Дължеше на кооперация 492 точно десет и половина кожи 4 4 Както се изяснява по-нататък, става въпрос за обвивките на извънземен сорт трюфел, които се използват вместо пари. Понякога се наричат „трюфелови кожи“, но по-често — просто „кожи“. — Бел.прев. за последния месец — с три четвърти повече, отколкото за април. „Някой ден — помисли си той, — ще стане толкова горещо, че нищо няма да може да спаси това място от разтапяне“. Спомни си за деня, в който грамофонните плочи от колекцията му се бяха разтопили, образувайки монолитна маса. Това беше през 2004 година и стана заради временна повреда в охладителната мрежа на сградата. Сега имаше само ленти от железен окис — те не се разтапяха. През онзи ден всички папагали и венериански птици в сградата бяха измрели. А костенурката на съседите му се бе сварила в собствената си черупка. Разбира се, това беше станало през деня и всички — или поне мъжете — бяха на работа. Съпругите им обаче, се бяха струпали на най-долния подземен етаж, мислейки (той си спомни как Емили му беше казала това), че фаталният момент най-накрая е дошъл. Не след век, както беше прогнозирал Калифорнийският технологичен институт, а сега . Разбира се, прогнозите не бяха погрешни — просто се бе скъсал захранващ кабел. Службата по поддръжката на Ню Йорк веднага изпрати роботи-механици, които отстраниха повредата.

Съпругата му, облечена в синия си работен гащеризон, седеше във всекидневната и старателно нанасяше глазура върху предмет от неизпечена глина. Езикът й се подаваше, а очите й бяха блеснали… Тя движеше четката умело и той вече можеше да види, че резултатът ще бъде добър. Видът на работещата Емили го подсети за не особено приятната задача, която му предстоеше днес.

— Може би не трябва да бързаме да се обръщаме към него — изрече той раздразнено.

Без да поглежда към него, Емили отвърна:

— Никога няма да можем да му покажем по-хубави произведения от тези, с които разполагаме в момента.

— А ако каже „не“?

— Ще продължим да се борим. Какво очакваш — да се предадем, само защото бившият ми съпруг не може да предскаже — или не иска да предскаже — колко успешни ще бъдат тези нови произведения на изкуството на пазара?