Филип Дик: Трите стигми на Палмър Елдрич

Скоро беше под земята и секретарката го съпроводи до кабинета на Майерсън. Мрачните и хладни стаи го приканваха да си почине, но нямаше как. Той стисна кашона с образците още по-здраво и, въпреки че не беше неохристиянин, се помоли шепнешком.

— Мистър Майерсън — обяви секретарката, по-висока от Хнат и впечатляваща с роклята си с голямо деколте и с елегантните си обувки. — Мистър Хнат е тук.

После кимна към седналия на бюрото си мъж и каза на Хнат:

— Това е мистър Майерсън, мистър Хнат.

Зад Майерсън стоеше жена с бледозелен пуловер и абсолютно бяла коса. Косата й бе прекалено дълга, а пуловерът — прекалено изпънат.

— Това е мис Фюгейт, мистър Хнат. Асистентката на мистър Майерсън. Мис Фюгейт, това е мистър Ричард Хнат.

Барни Майерсън продължаваше да седи на бюрото си и да изучава някакъв документ, сякаш изобщо не бе забелязал, че някой е влязъл в кабинета. Ричард Хнат чакаше безмълвно, изпитвайки най-разнообразни емоции. Усети как гняв сковава сърцето му, почувства и тревога, но после нарастващото любопитство взе връх. Значи това беше бившият съпруг на Емили, който, ако можеше да се вярва на търговеца на живи вратовръзки, все още страдаше горчиво заради разпадналия се брак. Майерсън беше набит мъж, наближаващ четирийсетте, с необичайно разрошена къдрава коса, което не беше особено модерно в момента. Изглеждаше отегчен, но нямаше признаци за някаква враждебност. Поне за момента…

— Дайте да видя грънците — изрече внезапно той.

Ричард Хнат остави кашона върху масата, отвори го, извади керамичните предмети един по един, нареди ги върху масата и отстъпи назад.

След малко Барни Майерсън се обади:

— Не.

— Не? — повтори Хнат. — Какво не?

— Няма да свършат работа — отвърна Майерсън, взе документа и отново се съсредоточи върху него.

— Искате да кажете, че го решихте просто ей така? — попита Хнат, неспособен да повярва, че всичко вече е свършило.

— Точно така — потвърди Майерсън. Той бе изгубил всякакъв интерес към колекцията от керамични съдове, все едно Хнат и изделията вече ги нямаше.

— Извинете, мистър Майерсън — обади се мис Фюгейт.

Барни Майерсън я погледна и попита:

— Какво има?

— Съжалявам, че трябва да кажа това, мистър Майерсън — отвърна мис Фюгейт. Тя се доближи до изделията, вдигна едно от тях и го задържа в ръце, провери тежестта му и поглади гланцираната му повърхност. — Но моето усещане определено е различно от вашето. Чувствам, че тези керамични съдове ще вървят.

Хнат изгледа последователно двамата ясновидци.

— Нека да взема това. — Майерсън посочи тъмносива ваза и Хнат веднага му я подаде. Майерсън я задържа за момент. — Не — обади се той най-накрая. Намръщи се. — Все още не усещам, че този детайл ще има успех. Според мен грешите, мис Фюгейт.

Остави вазата на масата и отново се обърна към Ричард Хнат:

— Но тъй като има разногласие между мен и мис Фюгейт… — той се почеса замислено по носа, — оставете тези образци за няколко дни при мен. Ще ги погледна пак.

Очевидно нямаше да го направи.

Мис Фюгейт се пресегна, взе малко изделие със странна форма и го притисна почти нежно до гърдите си.

— Това е нещо особено. Усещам много мощно излъчване от него. То ще има най-голям успех от всичките.

— Ти си се побъркала, Рони — изрече със спокоен глас Барни Майерсън. Сега вече изглеждаше ядосан — лицето му беше поруменяло, с мрачно изражение. Обърна се към Ричард Хнат и каза: — Ще ви видеофонирам, когато взема окончателното си решение. Не виждам причина, поради която да се наложи да променя мнението си, така че не се настройвайте особено оптимистично. Всъщност спокойно можете да си ги вземете.

Той изгледа свирепо асистентката си, мис Фюгейт.

В десет часа през същата сутрин Лео Бълеро, председател на борда на директорите на „П. П. Макети“ беше в кабинета си, когато му се обадиха по видеофона. Той отговори — беше очаквал позвъняването. Обаждаха му се от „Трипланетно правораздаване“, частната полицейска агенция. Беше я наел броени минути след като разбра за катастрофата на Плутон на междузвездния кораб, връщащ се от Проксима.

Слушаше несъсредоточено, защото въпреки важността на новините, си мислеше за съвсем други неща.

Колкото и идиотско да звучеше, като се имаше предвид факта, че „П. П. Макети“ плащаше огромен ежегоден подкуп на ООН за своята неприкосновеност, кораб на Агенцията за борба с наркотиците към ООН беше конфискувал край северния полюс на Марс пратка с Кен-Ди на стойност почти милион кожи, по пътя й от добре охраняваните плантации на Венера. Очевидно парите от подкупа не бяха достигнали до нужните хора в сложната йерархия на ООН.