Филип Дик: Трите стигми на Палмър Елдрич

— По сходна причина не мога да ви покажа тези керамични изделия, колкото и да ми се иска. Те са нови. Нося ги на прогнозиращите модата ясновидци в „П. П. Макети“. За да могат, ако ги харесат, да ги миниатюризират за Пърки Пат-макетите, и тогава сме в играта. Ще е необходимо само да се подхвърли информацията на онзи радиоводещ — как му беше името? — в марсианската орбита. И така нататък.

— Уернеровите ръчно изработени вратовръзки са част от Пърки Пат-макетите — уведоми го мъжът. — Приятелят на Пърки Пат, Уолт, има почти всички модели. — Той се усмихна радостно. — Когато „П. П. Макети“ решиха да миниатюризират нашите вратовръзки…

— С Барни Майерсън ли разговаряхте?

— Аз не съм разговарял с него. Беше местният ни мениджър по продажбите. Говори се, че с Майерсън трудно се излиза на глава. Изглежда действа импулсивно и щом вземе някакво решение, е непреклонен.

— Никога ли не е допускал грешки? Отказани детайли, които после са станали модни?

— Сигурно е допускал. Може и да е ясновидец, но все пак е човек. Ще ви кажа нещо, което може да ви помогне. Той е много подозрителен към жените. Бракът му се е разпаднал преди няколко години и все още не му е минало. Разбирате ли, жена му е забременяла два пъти и бордът на директорите на неговата кооперация, мисля че 33, се събрал и гласувал да изгонят и двамата, защото нарушили кодекса на сградата. Е, вие знаете коя е 33 и колко е трудно да се попадне в сграда с толкова нисък номер. Така че вместо да се откаже от апартамента си, той избрал да се разведе с жена си и я пуснал да си отиде заедно с детето им. А после очевидно разбрал, че е направил грешка и се озлобил. Разбира се, обвинявал се, че е допуснал подобна грешка. Макар че е естествено човек да я допусне — помислете си само какво ли не бихме направили аз и вие, за да получим апартамент в 33 или 34? Той никога не се оженил отново — може би е неохристиянин. Във всеки случай, когато опитате да му продадете керамичните изделия, бъдете много внимателен по въпросите, засягащи жените. Не му казвайте: „Това ще се хареса на дамите“ или нещо подобно. Повечето от продадените детайли са купени…

— Благодаря за съвета — прекъсна го Хнат, стана и понесе кашона с керамични изделия по пътеката между седалките към изхода. Въздъхна. Ситуацията беше трудна, може би дори безнадеждна. Той не можеше да се бори с обстоятелствата, възникнали много преди да започне връзката му с Емили и нейните керамични съдове. Беше безсилен.

За щастие успя да хване такси и, докато то го носеше през натовареното движение на деловата част на града, прочете утринния си домашен вестник, като обърна особено внимание на водещата статия за кораба, за който се предполагаше, че се е върнал от Проксима, само за да се разбие в замръзналата пустош на Плутон — какво омаловажаване на случилото се! Вече се изказваха предположения, че това може да е добре познатият междупланетен индустриалец Палмър Елдрич, който беше отишъл в системата на Проксима преди десетилетие по покана на Съвета на проксимианските хуманоиди. Те искаха той да модернизира автоматичните им фабрики по терански образец. Оттогава не се бе чуло нищо за Палмър Елдрич. Досега.

„Може би ще е по-добре за Тера, ако това не е завърналият се Елдрич“ — реши Хнат. Палмър Елдрич беше прекалено енергичен и необуздан професионалист-единак. Той бе направил чудеса по внедряването на автоматичните фабрики на колониалните планети, но както винаги бе отишъл прекалено далече, имаше твърде много провалени планове. На най-необичайни места имаше купища потребителски стоки — дори там, където нямаше колонисти, които да ги използват. Подложени на безмилостните местни климатични условия, те малко по малко се разрушаваха, превръщайки се в планини от отломки. Особено зле им влияеха снежните бури — колкото и трудно да бе на някои хора да повярват, че все още някъде съществуват такива неща, студени места имаше. И то страшно студени.

— Пристигнахме, ваше благородство — уведоми го автоматичното такси, спирайки пред голямото здание, чиято основна част се намираше под земята. Сградата на „П. П. Макети“. Виждаше се как служителите ловко влизат в нея през множество термоизолирани тунели.

Хнат плати таксито, изскочи от него и претича през откритото пространство до най-близкия тунел, стиснал кашона с двете си ръце. Слънчевите лъчи го докоснаха за миг и той усети — или си въобрази, че усеща — как пращи от жегата. „Опечен като жаба, с абсолютно пресушени жизнени течности“ — помисли си той, когато достигна благополучно до тунела.