Филип Дик: Трите стигми на Палмър Елдрич

— Ти го познаваш, а аз — не — каза Ричард Хнат. — Не е отмъстителен, нали? Не изпитва никаква злоба?

И всъщност какво основание имаше бившият съпруг на Емили да изпитва злоба? Никой не му бе направил нищо лошо, или поне така твърдеше Емили.

Странно беше постоянно да слуша за Барни Майерсън и никога да не го е виждал, никога да не е имал директен контакт с този човек. Но това положение беше пред своя край, защото той имаше среща с него в девет тази сутрин в офиса на „П. П. Макети“. Разбира се, беше възможно и Майерсън да е враждебно настроен. Възможно беше само да хвърли бегъл поглед към колекцията от керамични съдове и да откаже да се занимава с думите: „Не, «П. П. Макети» изобщо не се интересува от тези предмети. Повярвайте на способностите ми на ясновидец, таланта ми да прогнозирам модата и дарбата ми.“ И в този случай Ричард Хнат щеше да си излезе навън, с колекцията керамични съдове в ръце и без да има никакво друго място, където да отиде.

Той погледна през прозореца и видя с отвращение, че навън вече е станало прекалено горещо, за да може да издържи човек. Движещите се тротоари бяха опустели — всички се бяха изпокрили. Часът беше осем и половина и вече бе време да тръгва. Той отиде при шкафа до антрето и взе енергийния си шлем и задължителния охлаждащ генератор — по закон всеки, който излезеше навън през деня, беше длъжен да ги носи на гърба си от сутрин до вечер.

— Довиждане — каза той на жена си, спирайки се до входната врата.

— Довиждане и успех.

Тя се задълбочи още повече върху гланцирането и Ричард веднага разбра, че по този начин Емили иска да му покаже колко е напрегната — не можеше да се откъсне дори за миг от работата. Той отвори вратата и пристъпи в антрето, усещайки хладния полъх от задействалия се генератор на гърба му.

— О! — обади се Емили, когато вече затваряше вратата. Сега тя вдигна глава и отметна дългата си кестенява коса от очите си. — Видеофонирай ми веднага щом излезеш от офиса на Барни, веднага щом узнаеш резултата.

— Добре — отвърна той и затвори вратата след себе си.

Когато слезе долу, в банката на кооперацията, отключи сейфа им и го отнесе в специалната стая. Там извади кутията, съдържаща колекцията от керамични изделия, която щеше да покаже на Майерсън.

Скоро вече беше в термоизолирания влак, по пътя към центъра на Ню Йорк и седалището на „П. П. Макети“ — огромната бяла сграда от синтетичен цимент, откъдето водеха началото си Пърки Пат 5 5 Пърки Пат (Perky Pat) — Веселата Пат. — Бел.прев. и целият й миниатюрен свят. „Куклата — помисли си той, — която подчини човека, докато в същото време човекът подчиняваше планетите от Слънчевата система. Пърки Пат, фикс-идеята на колонистите. Каква характеристика на колониалния живот… Какво друго може да се каже за онези нещастници, които, подчинявайки се на Закона за наборната служба на ООН, биват прогонени от Земята и успеят да оцелеят, след като са принудени да започнат нов живот на Марс, Венера, Ганимед или където и да е от местата, на които бюрократите от ООН решат да ги изпратят…

А ние си мислим, че тук е зле…“

Човекът на съседната седалка — мъж на средна възраст със сив енергиен шлем, риза без ръкави и модните в момента сред бизнесмените яркочервени шорти, отбеляза:

— Ще бъде още един горещ ден.

— Да.

— Какво носите в този голям кашон? Храна в помощ на някоя землянка на марсиански колонисти?

— Керамика — отвърна Хнат.

— Обзалагам се, че я изпичате, като просто я изнасяте навън по пладне. — Бизнесменът се изкикоти, после вдигна сутрешния си вестник, отворен на заглавната страница. — Пишат, че кораб, пристигнал извън Слънчевата система, се е разбил при кацането си на Плутон. Изпратили са екип да го издири. Мислите ли, че е кораб на онези неща ? Не мога да понасям всичките тези твари от другите звездни системи.

— По-вероятно е да е някой от нашите кораби, който се връща — отговори Хнат.

— Виждали ли сте някога тварите от Проксима?

— Само на снимки.

— Отвратителни са — каза бизнесменът. — Ако открият този разбит кораб на Плутон и се окаже, че са проксимианците, надявам се да ги изпепелят с лазерите. В края на краищата има закон, който им забранява да идват в нашата Слънчева система.

— Така е.

— Може ли да видя керамиката ви? Аз се занимавам с вратовръзки. Уернеровите живи вратовръзки, имитации на ръчно изработените, в пялата гама цветове на Титан… Нося една от тях, виждате ли? Цветовете всъщност се създават от примитивна форма на живот, която ние внасяме и отглеждаме тук, на Тера. Начинът, по който ги караме да се размножават, е наша търговска тайна, знаете — като формулата на кока-кола.