Джоан Рос - В клопка

Определено има нещо в живота на престъпника, реши Сара Медисън, докато се обличаше за работа.

Никога не бе мислила кой знае колко по този въпрос, но сигурно, ако я бяха попитали, щеше да отговори, че престъпните занимания те превръщат в човек с неспокойно шарещи очи и мрачно стиснати устни, който непрекъснато се оглежда зад гърба си дали някой не го преследва. Ала в нейния случай този образ със сигурност не се бе материализирал. Напротив, никога не се бе чувствала по-добре, отколкото през последните шест седмици, откак започна необичайната й връзка с Малкълм Бренд.

Дори Дженифър бе забелязала промяната и се изказа върху нея снощи, докато деляха скромната си вечеря от макарони със сирене. Сара едва се сдържа да не открие пред сестра си тайната, че много скоро ще вечерят филе миньон. Но Дженифър никога не се бе славила с дискретност. Стигаше да изтърве една дума пред нея, и след малко ФБР вече щеше да чука на вратата.

— Още една седмица — прошепна тя и отметна кичур от правата си руса коса. — Само седем дни. — В момента това й се струваше цяла вечност. Как ли щеше да я преживее?

Високият тъмнокос мъж си пробиваше път през тълпата амбулантни търговци, просяци и джебчии, които изпълваха тясната мръсна уличка, виеща се между схлупените къщурки. Една старица, изникнала сякаш от друг свят, вървеше от къща на къща с магаренцето си и продаваше вода от бидоните, провесени през хлътналия му гръб. Дрипави мъже се провикваха от портите си, канейки непознатия американец в дюкянчетата си да разгледа скътаните там френски парфюми, японски транзистори и американски дънки.

Въпреки изобилието от контрабандни стоки, Алтиндаг, бедняшкото предградие на Анкара, не приличаше на място, където се сключват сделки за милиони долари. Ала Ноа Уинфийлд отдавна бе научил, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат.

Усети, че някой го дърпа за якето, обърна се и видя големи тъмни очи, смущаващо мъдри за такова малко дете. Ноа сви рамене, бръкна в джоба си и измъкна шепа монети. Момчето ги сграбчи с тънките си черни пръсти и се втурна през тълпата, без да поглежда назад.

— След няколко години няма да си прави труда да иска — промърмори Ноа с чувство за неизбежност, сещайки се за последния път, когато се бе осмелил да мине по тези тесни улички. Още носеше като спомен белега от нож.

Макар това да не бе първата му среща със смъртта, тази бе най-безсмислената. Ноа и досега се ядосваше при мисълта, че едва не се раздели с живота си заради един джоб турски лири на стойност по-малко от двеста долара. Винаги бе осъзнавал, че начинът му на живот е свързан с рискове, но във всички други случаи залозите бяха поне по-високи.

След като излезе от болницата, той бързо и решително приключи с работата си в Анкара. После изчезна. Малцина знаеха за построената му без никакъв план къща високо в планината Сан Хуан в Колорадо. За останалата част от света Ноа Уинфийлд сякаш бе преминал в небитието. Имаше свои си причини да иска да е така.

— Е, и какво правиш сега, момко? — запита се той, навеждайки глава, за да се вмъкне в порутеното кафене:

Когато за пръв път се зае с тази работа, смяташе безобразната схема за изключително опасна и в края на краищата невъзможна. Нищо не се бе променило. Още смяташе така.

Но като видя свръзката си, седнал в дъното на задимената стая, почувства как адреналинът му се вдига. Ако имаше нещо, което доставяше удоволствие на Ноа Уинфийлд, то бе предизвикателството. А тази лудория представляваше върхът на неговата кариера.

Мехмет Каведжи не си направи труда да се надигне, когато Ноа седна до него на масата. Дори не погледна към новодошлия. Погледът му остана прикован към схватката на билярда в другия ъгъл на стаята.

Ноа реши да не губи време с предисловия. Той бутна през масата кутия цигари, съдържаща нагъната банкнота.

— Кога ще се срещна с Явузоглу?

Каведжи прибра кутията в джоба си с бързина и сръчност на уличен хлапак.

— Явузоглу умря — съобщи той на турски. — Тази сутрин са го намерили.

Ноа изпсува кратко, но грубо.

— А пакетът?

Черните очи на Мехмет се плъзнаха бегло по стаята, без нито за миг да се спрат върху Ноа. После вниманието му отново се насочи към билярдната маса.

— Трудно е да се каже.

Ноа бръкна в джоба си и измъкна оттам кибритена кутия, в която имаше същата сума. Кутията моментално изчезна.

— Не е у убийците.

— Откъде знаеш?