Джоан Рос - В клопка

Мъжът остана ням като сфинкс и Ноа за трети път посегна към джоба си. В следващия момент малкият турско-английски разговорник сподели участта на цигарената кутия и кибрита. Тогава за пръв път от пристигането на Ноа, Каведжи го погледна в очите.

— Защото, приятелю, той вече е извън страната.

— По дяволите! — сподавено изруга Ноа. Трескаво мислеше какво да прави сега.

Въздухът в тясната постройка без нито един прозорец бе застоял и натежал от миризмата на лук, пот и дим. Нямаше нищо общо със свежия чист въздух на Колорадо, който бе оставил зад себе си. И за какво? За да гони тоя, дето духа.

Каведжи спокойно пресуши две чаши чай.

— Не е толкова зле намекна той. — Вие американците винаги много бързате. — Протегна му тежко глинено гърненце, пълно със стафиди. — Ето. Яж, пий. После ще ти кажа къде да си намериш пакета.

Чашата на Ноа спря по средата на пътя към устните му. Бавно я остави на масата и почувства, че ръката му трепери. Насили се да се отпусне. Каведжи не трябваше да разбере колко важна е тази информация. Иначе хитрият турчин можеше да реши да се пазари за това, което знае.

— Колко? — попита той направо.

Кавежди лапна една стафида и сякаш се затрудни с отговора.

— Миналия месец дъщеря ми се върна от Истанбул. Мъжът й са го уволнили, така че сега те живеят при нас с жена ми. Казах ли ти, че вече съм дядо?

— Честито.

Черните очи пробляснаха и Ноа почти видя как в главата на Мехмет Каведжи калкулаторът прищраква. За толкова години двамата няколко пъти бяха работили заедно и макар че Каведжи бе скъпчия, винаги бе доказвал, че може да му се вярва. В този бизнес, в който човешкият живот бе също стока, продавана на онзи, който плати най-много, това значеше нещо.

— Малкият Ведат е много сладко дете — продължи Каведжи и сви рамене. — Но кой би предположил, че такова малко момченце ще има такъв апетит? Едно време купувах по две кила месо седмично, и стигаше за нас с жена ми. Сега, когато скромната ми къща е пълна до тавана с гладни роднини, трябва да купувам по шест кила.

— Колко? — повтори Ноа.

— Десет хиляди долара.

Ноа нямаше никакво намерение да си признае, че е бил готов да плати няколко пъти по толкова.

— Това е много месо — забеляза той шеговито.

— Сигурен съм, че ако се разчуе за този пакет, ще се нареди опашка от купувачи — възрази Каведжи.

— Внимавай — предупреди го Ноа и внезапно стана сериозен. — Не искам малкият Ведат да расте без дядо.

Под рунтавите черни мустаци на Каведжи проблесна усмивка.

— Ето затова винаги съм те обичал, приятелю. Толкова си сантиментален.

— Да бе — изръмжа Ноа и посегна към вътрешния джоб на якето си. — Такъв съм си. Сърцето ми вечно се облива в кръв.

Шумолящите банкноти от по хиляда долара бяха сгънати по пет. Ноа внимателно измъкна две, криейки останалите. Взе си една стафида от гърненцето и пъхна вътре банкнотите.

Каведжи изобщо не губи време да си вземе една шепа. Ноа знаеше, че той на младини е бил опитен джебчия. Тези умения си личаха и сега по бързината, с която изчезнаха парите.

— Твоят пакет е в Америка — довери му Каведжи. — Или много скоро ще бъде там.

— Сигурен ли си? — присви очи Ноа.

Турчинът се надигна от масата.

— Съвсем. Следващата седмица по това време ще е притежание на един колекционер от Аризона.

— Името му? — настоя Ноа, преди Каведжи да си е отишъл.

— Бренд. Малкълм Бренд.

Погълната от работата си, Сара не чу как се отваря вратата на обляното в слънце ателие. Осъзна, че не е сама, едва когато до ноздрите й долетя облаче тютюнев дим.

— Какво мислиш? — попита тя. — Ще мине ли?

Когато за пръв път се запозна с Малкълм Бренд, Сара не можеше да повярва, че този човек управлява цяла финансова империя, пуснала пипалата си толкова надалеч. Среден на ръст, слаб, с оредяваща побеляла коса и почти болнав вид, той не излъчваше мощ. После забеляза очите му. Те непрекъснато бяха нащрек, не пропускаха нищо. Заприличаха й на два сиви камъка. Сара бе решила, че в случая с Малкълм Брендън тези стоманени очи наистина бяха прозорци към тъмната му душа.

Малкълм замислено сдъвка пурата си, а острият му поглед прескочи между двете платна.

— Направила си нещо изумително. Никой не може да познае кой е оригиналът.

— Обичам Русо — отвърна Сара и се наведе да добави няколко щрихи към огромните водни лилии. — Той рисува така, сякаш всеки ден е неделя. Светлината е вълшебна, извираща отникъде, като насън. А начинът, по който е открил законите на перспективата… — Отдръпна се да огледа творението си и гласът й заглъхна. — Знаеш ли — продължи тя, — че Пикасо е бил очарован от Русо? Ужасно е важно, че той е открил напълно изобретения свят на Русо при прехода си от поетическия реализъм към кубизма.