Джоан Рос - В клопка

— Ние ли сме свършили това?

— Не, когато нашите хора прибраха пакета, той беше жив. Излиза, че идиотът се е занимавал и с отглеждане на трева.

— Да не се е набъркал в търговията с опиум?

— Така изглежда. Опасно нещо е трафикът на хероин.

— Дяволски опасно — съгласи се Малкълм и думите му се изкривиха от хрипкав смях. — Затова винаги съм стоял настрани от наркотиците. Освен това, тях не можеш да си ги окачиш на стената или да ги сложиш във витрина.

Питър Тейлър също се разсмя, а през това време Сара се отдалечи на пръсти от вратата. Докато караше по извиващия се път към апартамента, в който през последните шест месеца живееше заедно със сестра си, се чудеше кое я възбужда повече — съзнанието, че много скоро ще притежава едно от най-големите съкровища в света на изобразителното изкуство, или мисълта, че ще отмъкне това съкровище изпод носа на Малкълм Бренд.

Доскоро за Сара вечерята бе време за тих и спокоен размисъл. Човек на навика, тя се връщаше всяка вечер в седем часа от лекциите по история на изкуството в университета. Отваряше пощенската си кутия и преглеждаше пуснатите там реклами, докато изпие чаша сухо калифорнийско вино. След това се преобличаше в нещо удобно и, пригласяйки на джаза от местната радиостанция, си приготвяше лека и проста вечеря — например омлет. Ако пък се амбицираше, можеше да е и салата от спанак или крокети.

Когато много я мързеше, се задоволяваше със сандвич с фъстъчено масло и конфитюр и сядаше да изгледа някой стар филм. Предпочиташе филмите от тридесетте и четиридесетте — луди комедии, леки, занимателни и искрящи от остроумие. Освен това тайно обожаваше трилърите, които често така я плашеха, че се будеше посред нощ, вживяла се в ужасяващите перипетии на героите.

Колегите й в университета биха се потресли; ако знаеха, че тихата и начетена Сара Медисън с удоволствие би се лишила от сън, за да види още веднъж шпионския трилър на Хичкок „Чуждестранен кореспондент“. Нито биха допуснали, че е гледала „Казабланка“ и „Африканска кралица“ толкова пъти, че вече и сама им е загубила бройката. Дълбоко в себе си Сара не вярваше, че те представят мъжете такива, каквито са. В края на краищата, кой мъж би могъл да се сравни с Кари Грант с неговия непринуден чар, или пък с Хъмфри Богарт — цинично мъжествен?

Всичко това се промени преди шест месеца, когато при нея се пренесе сестра й със седемгодишния си син. Сара много обичаше и сестра си, и племенника си, но те определено разрушиха спокойното й съществувание. Когато тази вечер се върна с кутия пица, тя се спъна в бейзболната топка, захвърлена току пред вратата. Пицата излетя във въздуха.

— Кевин, колко пъти съм ти казвала да си прибираш нещата, когато се върнеш от игра! — сгълча го Дженифър и протегна ръка да хване кутията, миг преди да се разбие на пода. — Апартаментът на леля Сара не е голям колкото нашата къща.

— Съжалявам — извини се момченцето разсеяно. Вниманието му бе приковано към телевизионния екран. Шумът в стаята можеше да се сравни с излитащ самолет.

Дженифър сложи дебелите резени пица в картонени чинии.

— Наистина е много мило от твоя страна да поемеш днес Кевин — обади се тя. — Знам, че вече трета поредна вечер си вързана с него, но обещавам да ти се отблагодаря за всичко.

— Нали за това са сестрите — успокои я Сара и намали телевизора. Кевин изглеждаше склонен да се оплаче, но улови предупредителния поглед на майка си и се усмихна любезно на леля си:

— Здрасти, лельо Сара. Избрах на кое кино да отидем.

— Ами! И на кое? — Сара имаше приятни спомени за хубавите филмчета на Уолт Дисни, но инстинктивно чувстваше, че не точно това е намислил племенникът й.

— „Гулис от далечния космос“ — оповести той.

— Гулис ли?

— Ще ти хареса. Банда извънземни кацат и превземат Канзас!

— Възхитително! — заяви Сара. — Направо нямам търпение. — Опита предпазливо от виното, което Дженифър току-що бе отворила. Не беше лошо като за вино от бутилка с винтова капачка.

Дженифър започна един безкраен спор.

— Все пак мисля, че трябваше да започна работа. Не ти е лесно да ни издържаш и тримата.

Сара поклати глава. Искаше й се да може да каже на сестра си, че след една седмица — най-много десет дни всичките им финансови проблеми ще бъдат разрешени.

— Имаш още една година, докато завършиш — напомни тя. — След това няма да трябва да се безпокоиш, че не можеш сама да издържаш Кевин.

Не е честно, помисли Сара тъжно, като погледна малкото момченце, очаровано от вида на толкова смачкани коли за десет минути телевизионна програма. Само преди една година животът на Дженифър изглеждаше толкова идеален. Пол Харисън, нейният съпруг, бе преуспяващ млад адвокат и те тримата живееха в прекрасна двуетажна къща. Кой би предположил, че той ще загине на една хлъзгава от дъжда магистрала? И сякаш този удар не бе достатъчен, и се оказа, че той е осребрил застраховката си и е вложил парите в сделка за закупуване на земя, която бе анулирана, защото една археологическа експедиция е открила там древна индианска гробница?