Джоан Рос - В клопка

— Не бих искала да те затруднявам — възпротиви се тя, чувствайки, че трябва да се опъне поне от приличие.

Той махна с ръка и златните копчета на ръкавелите на искрящо бялата му риза проблеснаха на яркото утринно слънце.

— Глупости. Освен това, мисля не само за теб, а и за себе си. Не мога да си представя нищо по-хубаво от това, да виждам усмихнатото ти лице всяка сутрин на масата за закуска.

— Ами Малкълм?

— Той ще е с две ръце за.

— Сигурен ли си? — Ако бе на мястото на Малкълм Бренд, Сара не би искала никакви гости да се мотаят из къщата през следващата седмица.

— Сара, Сара — въздъхна леко Питър, — ти със сигурност си забелязала, че Малкълм обича красивото. В края на краищата, той е посветил живота си да се обгради с красиви произведения на изкуството. — Погледът му би могъл да разтопи масло. — И ако не мислиш, че е прекалено дръзко от моя страна да ти го кажа, ти си по-прекрасна от която и да е от другите му придобивки.

Сара не можеше да отрече, че й стана приятно да получи такъв ласкателен комплимент от мъж, в чиито крака жените без съмнение падаха. Но думите му включиха алармен звънец в главата й.

— Питър, не искам ти да мислиш… имам предвид, не искам Малкълм да реши… — Тя почувства как страните й пламват и гласът й угасна.

Питър се разсмя от сърце.

— Мила ми Сара — произнесе той с шеговита тържественост, — обещавам ти, че никой няма да те притисне до стената и да поиска от теб да се простиш с целомъдрието си. Тук си в пълна безопасност. Опитай се да се поставиш на мястото на Малкълм — предложи той. — Ти можеш да постигнеш много повече, ако си добре отпочинала. Освен това няма да си ограничена от работно време. Можеш да рисуваш винаги, когато ти дойде вдъхновение, независимо дали е ден или нощ.

Нощ. Той току-що бе произнесъл вълшебната дума. Можеше да търси своето съкровище, докато всички в къщата спят. Как наричаха това професионалните крадци? Всичко й беше в кърпа вързано. Целият сценарий се подреждаше идеално.

— Отивам да си събера багажа.

Питър потри ръце, очевидно доволен от начина, по който се развиват нещата.

— Страхотно! А, и още нещо…

Тя се обърна на вратата:

— Да?

— Не забравяй да си вземеш бански. Нищо не помага както плуването, за да се освободи човек от стреса.

Стрес. Това бе думата, с която се бе запознала прекалено добре през последните дни.

— Добра идея — съгласи се тя. — Ще си го взема.

По-късно същия следобед Ноа стоеше пред вратата на ателието и мълчаливо наблюдаваше как художничката нанася боите върху платното с бързи и смели движения. Тя определено си струваше, реши той. Погледът му се отклони от картината към съблазнителните извивки, които кадифеното сако, наметнато върху банския, не можеше да скрие. Беше руса, сочна и фина. Освен това бе дяволски добър фалшификатор.

— Здрасти — поздрави я той, любопитен каква ще е реакцията й при вида на един натрапник, станал свидетел на незаконното й занимание.

Сара се обърна и от изненада изпусна четката. Както обикновено, бе погълната от работата си, забравила за всичко и всички. Макар че не разбираше как не е забелязала кога този мъж се е появил в нейното ателие.

Ако трябваше да се определи с една дума, той бе огромен. Висок и широкоплещест, с мускули, опъващи до пръсване шевовете на спортното му сако. Тъмната му коса бе гъста и макар да се съмняваше, че скоро е прекарвал гребен през нея, непокорните къдрици изглежда имаха собствено мнение накъде да се завиват. В златистата светлина на следобедното слънце очите му светеха като топази.

Той не изглеждаше ни най-малко смутен от предизвикателния й тон.

— Ноа Ланкастър. Идвам да се срещна с Малкълм Бренд.

— Е, него тук го няма.

— И сам мога да видя — отвърна Ноа разсъдливо.

Сара не можеше да определи точно чувството, но този човек я правеше невероятно нервна.

— Той не позволява който и да е да се мотае из къщата — отсече тя, призовавайки го да си отиде.

— Да, ама аз не съм който и да е.

— Така ли? — Русите й вежди се вдигнаха предизвикателно.

Ноа не можеше да не забележи въпроса в гласа й, но предпочете да не отговаря.

— Изпуснахте си четката — съобщи той услужливо.

Очите й се спуснаха към покрития с мексикански плочки под. Нямаше намерение да се навежда. Особено при това свое оскъдно облекло и прикованият поглед на този непознат.

— Имам си и други. — Тя се загърна по-плътно в кадифеното сако. Но когато непознатият се приближи към нея, в съзнанието й изникна неканеният образ на лъв, дебнещ плячката си. Сара отстъпи крачка назад.