Даяна Палмър: Опасна клопка

Тя го погледна дяволито.

— Не трябва ли да поговориш с някой за нещата в ранчото? Марджи дори не знае, че си сменям работата.

— Само за това стават съпрузите — въздъхна той. — Жениш се за една жена, а тя бяга и те оставя да клюкарстваш с някоя нейна приятелка.

— Със зълва ми, ако нямаш нищо против — поправи го с усмивка Джоуди. — След малко ще направя един хубав ябълков сладкиш, Александър.

— Добре, приемам подкупи — призна той. — Ала сега, след като вече сме женени, не можеш ли да ме наричаш някак по-малко официално?

Тя се замисли.

— Скъпи…

Александър я погледна със странно изражение, усмихна се, сякаш не можеше да се сдържи, и изрева като тигър. Излезе през задната врата, докато двете с Марджи още се смееха.

Джоуди се премести на новата си работа малко притеснена заради това, което бе наприказвала на Броуди Ванс. Но той се държеше сърдечно, сякаш никога не си бяха разменяли остри думи. Продължаваше да не се чува нищо за Кара Домингес, нито за нейните съучастници. Продължаваше да липсва една пратка наркотици, която трябваше да е някъде в склада, ала охраната и полицейските служители, които дежуреха, гарантираха, че наркотрафикантите не могат да припарят до склада, за да я намерят.

Един от съперниците в бизнеса на Кара бе арестуван след престрелка за наркотици в Хюстън. Александър разказа за това на Джоуди точно преди медиите да съобщят, и я увери, че организацията на Кара ще е следващата в списъка на неговия отдел.

Междувременно Джоуди учеше тънкостите на компютърната сигурност и с благословията на Александър се върна в училище, за да довърши образованието си и да получи диплом. Марджи й дойде на гости, когато с местна модна компания уреждаше ревю на новите си модели в един универсален магазин, в който Кири не работеше.

Александър работеше до по-рано и разпределяше задачите между подчинените си, за да можеше да си е у дома, когато Джоуди бе там. Купиха си малка къща в предградията на Хюстън. Марджи предложи да помогне на Джоуди с подреждането. Тя още се чудеше на промяната у най-добрата си приятелка, която сега бе независима, силна и с желание за работа.

Още го имаше ретро кафенето, разбира се, и една вечер й се обади собственикът, Джони. Джоуди подскочи от радост и изтича да каже на Александър.

— Издателят иска да отпечата моите стихове! Иска да ги включи в антология на тексаската поезия. Не е ли страхотно?

— Страхотно е — съгласи се той и се наведе да я целуне. — Кажи ми сега истината. За мен са, нали?

— Да, за теб са — въздъхна тя. — Но се боя, че това ще е единственото томче, което ще издам.

— Така ли? Защо?

Тя захапа ухото му.

— Защото това, което прави хубавата поезия, е нещастието. И то точно между нас двамата — добави, като плъзна ръка към копчетата на ризата му. — Прекалено съм щастлива, за да пиша някога отново добра поезия.

Александър насочи ръката й, усмихвайки се загадъчно.

— Имам намерение да те държа все така — прошепна в ухото й.

И го направи.

© 2003 Даяна Палмър

© 2005 Катя Георгиева, превод от английски

Diana Palmer

Man in Control, 2003

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Даяна Палмър. Опасна клопка

Редактор: Людмила Харманджиева

Оформление на корицата: Кръстьо Кръстев

„Коломбина прес“, 2005

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13552]

Последна редакция: 2009-10-02 17:30:00