Даяна Палмър - Опасна клопка

— Това трябва да се види!

— Ще го видиш в петък. Сигурно ще ми отнеме цял ден заедно с украсяването, и него ще направя сама. Дерек мисли, че се подобрявам с бясна скорост — добави тя и по страните й изби лека червенина.

— Братовчедът Дерек тук ли е вече?

— Той всъщност не ми е истински братовчед, само по сватовство, макар че едва сега го разбрах. — Марджи я задърпа навън. — Има двама братя и те пътуват насам. Единият от тях има ранчо за животни, а другият е разведена мечка гризли.

— Моля?

Марджи изглеждаше разтревожена.

— Той е агент от Бюрото за опазване на природата. Преследва бракониери и хора, които се занимават с незаконен лов и други такива неща. Жена му го зарязала заради търговец на коли. Още преживява.

— Дерек близък ли е с тях?

— С онзи с ранчото. С мечката гризли не се виждат често, слава Богу.

— Слава Богу?

Марджи се изчерви.

— Мисля, че братовчедът Дерек иска да ми е много повече от братовчед.

— Крайно време беше — отбеляза Джоуди със закачлива усмивка. — Той е точно твоят тип.

Марджи направи физиономия.

— Ела в кухнята да видим какво има за ядене. Не знам за теб, но аз съм гладна. — Спря насред крачка. — Не го приемай погрешно, обаче защо Дерек и братята му идват, и защо ти и Александър сте тук по средата на седмицата?

— О, няма нищо, просто някой ще се опита да ме убие — отговори нехайно Джоуди. — Ала Александър без проблеми ще се справи с него, с помощта на Дерек и с усилията на Агенцията за борба с наркотиците и на неговата група.

— Ще се опита да те убие — кимна Марджи. — Точно така.

— Това не е шега — обади се Александър от вратата. Той влезе в стаята, придърпа Джоуди и нежно я целуна. — Трябва да вървя. Дерек е поел работата, а братята му ще пристигнат след час-два. Няма за какво да се безпокоите.

— Освен че може да те застрелят — отговори разтревожено Джоуди. — Александър разтвори сакото си и й показа пистолета. — Знам. Ти си непобедим. Но се върни цял, а?

Той потърси очите й и се усмихна нежно.

— Разбрахме се. До скоро. — Намигна на Марджи, хвърли един последен поглед към Джоуди и излезе.

— Как се променят хората — забеляза Марджи.

Ала Джоуди не я слушаше. Погледът й още бе прикован към широкия гръб на Александър.

Тази вечер Александър и неговата група се срещнаха, за да съгласуват действията си и да обсъдят стратегията. Вече знаеха къде е Кара Домингес, кои са нейните хора и точно колко знае Броуди Ванс за операциите й. Пазачът в склада на Ритър също бе свързан, но си мислеше, че е на свобода. Това, което не знаеше, бе, че Александър имаше съдебно нареждане за подслушване на кабинета му, и агентът, който отговаряше за тази работа, имаше интересна информация за доставка на наркотици, които още бяха скрити в склада. Никой не знаеше за тях, преди да започнат да подслушват. И пратката бе по-голяма и от тази, която току-що бяха заловили.

Номерът бе да се хванат престъпниците със стоката. Не бе достатъчно да се знае, че бяха свързани с това. Нужди бяха убедителни доказателства и факти, които да издържат в съда, за да свържат Кара с доставките на наркотици.

И точно когато Александър си мислеше, че бе заложил капана, Кара Домингес изчезна от лицето на земята. Пазачът на склада бе незабавно арестуван, преди да бе успял да избяга, ала по съвета на адвоката си нямаше какво да каже.

Когато отидоха в склада на Ритър заедно с Колби Лейн и Филип Хънтър, за да конфискуват пратката от наркотици, намериха кашони с резервни части за сонди. Дори и с помощта на кучета не откриха и следа от липсващата пратка. И всички, свързани с Кара Домингес, изведнъж развиха амнезия и не можеха да си спомнят нищо за нея.

Единственото добро в цялата тази история бе, че операцията очевидно се бе преместила другаде и вече никой нямаше причини да убива Джоуди. Къде се бе преместила бе работа на Агенцията за борба с наркотиците да разбере. Александър бе сигурен, че Кенеди има пръст във внезапното изчезване на Кара и на доставката, но нищо не можеше да докаже. Единственото, което можеше да предприеме, бе да даде под съд Кенеди за предаване на секретна информация на известен наркотрафикант, и това можеше да го докаже. Подведоха го под отговорност за конспирация с цел разпространение на контролирани вещества, което на практика означаваше, че той вече нямаше да има никакъв шанс да работи в службите по сигурността, дори ако успееше да се спаси от дълъг срок затвор.

Александър се върна в ранчото в Джейкъбсвил в петък и завари Марджи и Джоуди в кухнята да правят канапета, докато Дерек и други двама мъже седяха край масата. Дерек опитваше от ролцата с кренвирши, докато един по-висок тъмноок мъж с гарвановочерна коса смазваше пушката си, а друг чернокос мъж със зелени като на Александър очи седеше и ги гледаше сърдито.