Даяна Палмър - Опасна клопка

— Всичките тези години — прошепна той, — и аз ги пропилях да ти крещя.

— По това време изглеждаше, че ти харесва — забеляза Джоуди разсеяно, загледана в устните му.

— Не исках брак като на родителите ми. Не позволявах жените да си мислят сериозно за мен — призна Александър и обрисува устните й със своите. — Особено ти. Никоя друга не беше толкова опасна колкото ти, с твоите старомодни идеали и с твоя чист характер. Ала аз не можех да ти позволя да видиш колко ми харесваш. Добре се справих. А после ти пи прекалено много шампанско на празненството и направи това, което се бях страхувал, че ще направиш, откак завърши гимназия.

— Страхувал си се…

Той захапа горната й устна.

— Знаех, че ако някога се доближиш до мен, никога няма да мога да те пусна да си отидеш. Това, което наприказвах на Марджи, беше въздух под налягане. Цялото тяло ме болеше след онова, което направихме заедно. Толкова те исках, мила моя. Цяла нощ не спах и мислех колко лесно би могло да бъде.

— А аз не можах да спя, защото мислех, че ме мразиш.

Александър въздъхна със съжаление.

— Не знаех, че ще ме чуеш, но казах достатъчно, когато те оставих в спалнята ти. Когато слязох долу и видях лицето ти, се почувствах виновен. Ти беше засрамена и унизена, и аз бях виновен за това. Исках само да поправя стореното, ала ти започна да се отдръпваш и не искаше да спреш. Тогава разбрах каква голяма грешка съм направил.

Тя въртеше в пръстите си копчето на ризата му.

— И тогава ти потрябва помощ, за да заловиш един наркотрафикант.

Настъпи мълчание, толкова дълго, че Джоуди вдигна поглед.

— Ти си добра, Джоуди, а на мен наистина ми трябваше някой извън агенцията, който да ми помогне да измъкна информацията. Но…

— Но?

Той се усмихна добродушно.

— Хюстънската полиция ми дължи услуга. С удоволствие биха ми намерили информацията, която ми трябваше. Както и тексаските рейнджъри или местният шериф.

— Защо тогава ме помоли аз да го направя?

Александър обхвана с две ръце лицето й. Дланите му бяха топли и меки.

— Губех те — прошепна в устните й. — Ти по никакъв друг начин не би ме допуснала близо до себе си.

Тя вдигна ръце и ги обви около врата му.

— Ала ти имаше Кири…

— Само за пред хората. Дори не я харесвах, особено на рождения си ден. Вдигнах на Марджи голям скандал, че я бе поканила. Тя не ти ли каза? — Джоуди объркано поклати глава. Той захапа горната й устна. Дишането му стана неравномерно. Дланите му върху лицето й станаха настойчиви. — Когато Марджи ми каза, че си ни чула, аз се напих. Трябваше да изпия две чисти уискита, за да мога да ти се обадя по телефона. Много ми трябваше, за да мога да се извиня. И честно да ти кажа, бебчо, нямам навика да се извинявам.

Тя се разтопи в тялото му, гладна за по-плътен контакт.

— Толкова се срамувах от онова, което бях направила…

Устните му се притиснаха страстно към нейните.

— Много ми хареса това, което направи. Не се шегувах, когато ти го казах. Усещах вкуса ти дълго след като си легнах. Цяла нощ те сънувах.

— Аз теб също — прошепна тя.

Устните му настойчиво разтвориха нейните.

— Мислех, че си хлътнала по проклетия Броуди — изръмжа Александър. — Докато не насочи колата към онзи стрелец. Молех се на всички богове, докато стигнах до теб и видях, че си добре. Можех завинаги да те загубя. Тази мисъл не ми дава покой.

— Аз съм по-корава от стари каубойски ботуши — прошепна Джоуди, невероятно щастлива от това, което й говореше.

— И по-мека от коприна, където трябва. Ела тук. — Той я притисна към стената и започна да я целува с целия копнеж, сподавян от седмици. Когато тя простена, цялото му тяло затрепери от желание. — Убиваш ме!

— Моля?

Александър повдигна глава и погледна в изненаданите й кафяви очи.

— Ти и представа нямаш… Не можеш ли да разбереш, когато един мъж умира от страст? — Изведнъж притисна бедра към нейните, за да подчертае думите си. Джоуди вдигна вежди и преглътна мъчително.

— Александър, аз всъщност само се шегувах, когато ти казах, че имам нощница, окичена с презервативи…

Той избухна в смях и с усилие на волята се отдръпна.

— Никога през живота си не съм се смял, както се смея с теб — каза с въздишка. — Но съм готов да ми отрежат ръката, ако мога веднага да легна на килима с теб.

Тя се изчерви повече от удоволствие, отколкото от страх.

— Може някой от нас да изтича до магазина — предложи колебливо.

— Не сега. Ала задръж тази мисъл, докато приключа със случая.