Даяна Палмър - Опасна клопка

— Това ти хареса, нали? — прошепна в устните й. — А това? — Джоуди извика. Устните му погълнаха звука, а кракът му се вмъкна между бедрата й. Целуваше я страстно, докато стройните му хълбоци се наместиха между бедрата й и тя го почувства в интимност, която още не бяха споделяли. Александър усети как тялото й подскочи, опитвайки се несъзнателно да се предпази, но устните му успокояваха нейните, ръцете му я галеха и я уговаряха да приеме бавното сливане на телата им. Тя впи пръсти в гърба му със смесица от страх и възбуда. — Няма да боли дълго — обеща той, езикът му разтвори устните й и Александър започна един бавен ритъм, който я издигаше все по-високо. — Ето, това е — прошепна отново в нетърпеливите й устни. — Ела към мен и намери ритъма, който ти трябва. Това е… Това е! — Бе изненадана, че той нямаше нищо против да я остави да опитва, че иска да й помогне да го почувства. Бе чувала от бивши приятелки страшни истории за първи брачни нощи. Тази не бе такава. Бе намерила мъж, който искаше страстно участие, не пасивно приемане. Джоуди се размърда и Александър се засмя от удоволствие, защото търсещото й тяло се движеше под него, канеше го, предизвикваше го, провокираше го. И той извървя с нея всяка стъпка нагоре по стълбата, която водеше и двамата към върха. Извика в ухото й, а тя се вкопчи в него, трепереща от изживяването, което надминаваше и най-дивите й мечти. — Сега вече знаеш — прошепна Александър и целуна клепачите й.

— Вече знам — промълви Джоуди, сгуши глава в мокрия му врат и се притисна към него, докато двамата бавно се спуснаха отново на земята.

— Обичам те, бебчо — каза той нежно.

Обля я вълна на радост.

— И аз те обичам.

Александър я сгуши в тялото си и се прозя. Унесоха се в топъл сън, а под прозореца океанът мъркаше като мокро котенце.

— Хей — чу Джоуди гласа му в ухото си. После долови аромата на кафе, гъсто, черно и вкусно.

Очите й не се отвориха, ала главата й се насочи към миризмата.

— Реших, че това става за закуска. Любимите ти орехови вафли с бекон.

Тя отвори очи.

— Ти помниш!

— Знам какво ти харесва. — Той сви устни. — Особено след снощи.

Джоуди се засмя и се измъкна от леглото с комбинезона, който си бе донесла, защото бе прекалено рано да спи без нищо. Още се срамуваше от него.

Александър бе напълно облечен, чак до обувките. Огледа я с одобрение от босите крака до разрошените коси.

— Изглеждаш чудесно така. Винаги съм го знаел.

— Откога по-точно? — подразни го тя и се разположи на масата до прозореца. — Отпреди да ме обвиниш, че съм лепка или от по-късно?

— Уф! — простена той.

— Няма значение, прощавам ти — каза великодушно Джоуди и в очите й блеснаха дяволити пламъчета. — Никога не бих могла да се сърдя на мъж, който е толкова добър в леглото.

— Само като си помислиш, че снощи бях доста въздържан от уважение, че ти беше за пръв път. — Тя ахна. — Помисли си за възможностите. Ако не си много уморена от снощи, по-късно може да пробваме някои от тях.

— По-късно?

— Мислех си да те поразведа из града да се изфукам с теб — обясни Александър и разгъна салфетката си. — Има разни интересни неща за гледане. — Джоуди отпи от кафето, като се помъчи да не обръща внимание на тялото си, което доста недвусмислено й напомняше как би желало то самото да прекара деня. Той я наблюдаваше с разбиране. — От друга страна — отбеляза, като захапа една палачинка, — ако те мързи, можем просто да се излежаваме и да слушаме океана, докато…

Ръката й замръзна над вафлата.

— Докато?

Александър се усмихна. Тя се разсмя. Интимността бе нова и вълнуваща. Джоуди набързо излапа вафлите и бекона, после скочи от масата и буквално се хвърли в ръцете му. Той много се гордееше със самообладанието си, защото почти стигнаха до леглото.

Три дни по-късно, изтощени, но не от разходки и разглеждане на забележителности, те се довлякоха до ранчото с чанта, пълна с подаръци за Марджи — раковини, кошнички, една красива лятна рокля и карамелени бонбони.

— Трябва да направите сватба и тук — съобщи им Марджи. — Докато не се ожените и в Джейкъбсвил, никой тук няма да повярва, че сте мъж и жена.

— Нямам нищо против — съгласи се Александър. — Обаче няма аз да уреждам сватбата.

— Можем ние с Джоуди да се заемем с това.

— Но аз трябва да се връщам на работа — възрази Джоуди и се приближи да й подаде чантата и да я прегърне. — Още не съм ти казала за новата си работа!

— А за новия си съпруг? — възмути се Александър. — Ще ме изоставиш ли?