Джоан Рос - В клопка

Сара отметна глава да го погледне.

— Много ми хареса. Но, да ти кажа истината, не съм сигурна, че нервите ми биха издържали на такъв начин на живот.

Ноа изглежда имаше намерение да я целуне, и тя разтвори устни в очакване. Тихото почукване на вратата неохотно привлече вниманието им.

— Ноа? — повика го Дан.

— Ужасно ненавреме идваш — сряза го Ноа. — Изчезвай!

— Много бих искал да ви оставя да се разберете, но трябва да говорим с теб. Веднага.

Ноа въздъхна и я пусна.

— Сигурно искат да ни дадат медал — пошегува се той.

Когато влязоха в хола, и двамата мъже бяха необичайно сериозни.

— Какъв е проблемът сега? — попита Ноа. — Донесохме короната в идеално състояние.

— Точно това е проблемът — обясни Дан и стисна устни.

— Не разбирам.

— Тя е в прекрасно състояние — съгласи се и Карлисъл. — Но освен това е фалшификат. Вие двамата сте взели не тази корона, която трябва.

— Не е възможно! — възкликна Ноа. — Тя отговаря на описанието, което ми беше дадено.

— Не съвсем — възрази Карлисъл. — Виж например този кръст на върха на короната. В него бе гравирана християнската монограма, която Константин бе заповядал да се изрисува върху щитовете на неговите войници.

Сара знаеше, че има две версии за причината Константин да вземе такова решение. Едната, според християнския хронист Лактаитиус, бе че Константин получил в съня си нареждане от Бог. Малко по-различната версия, представена от самия император на Еубезиус, разказваше, че по време на една битка на небето се появил знак с надпис „Завладявай в името на този знак“. Какъвто и да бе произходът му, Сара не бе изненадана, че управникът е наредил да вградят този символ в короната.

— Какво му е на кръста? — изръмжа Ноа, който очевидно не се бе трогнал от обвиненията.

— Той определено не е от четвърти век. По това време не са използвали метода на запояване.

Сара се наведе напред, внезапно заинтригувана. Трябваше да признае, че в бързината да измъкне короната от подземието, не я бе разгледала внимателно.

— Прав сте.

Ноа бе меко казано недоволен от забележката й.

— На чия страна си, в края на краищата?

Сара за момент не му обърна внимание.

— Деветнайсти век, нали? — попита тя Карлисъл.

Той кимна.

— Бих казал, госпожице Медисън, че тук имаме още една купа на Роспильози.

— Но аз мислех, че той се е занимавал единствено с ренесансово изкуство.

— Очевидно в този случай е направил изключение. Погледнете този дракон. Виждал съм точно такъв върху бокал, за който е доказано, че е фалшификат от Вастърс.

— Какво по дяволите е купа на Роспильози? — намеси се Ноа. И кой е този Вастърс?

Сара описа с пръст бълващия огън дракон.

— Купата на Роспильози в продължение на години е била едно от съкровищата на музея на изкуствата „Метрополитън“. Датирана е към хиляда и петстотната година и е била приписвана на скулптура и златар Бенвенуто Челини. След време се появили съмнения дали действително Челини е изработил купата, но тя е продължавала да се смята за шедьовър на ренесансовото изкуство. Всъщност, една публикация на музея я описва като разкриваща езическото великолепие на Ренесанса.

Ноа замислено огледа короната.

— Но се е оказала фалшификат?

— Преди около седем години един от уредниците на „Музея на Виктория и Албърт“ в Лондон откри работни чертежи за изработването на нови ренесансови проекти. Всички те обаче са от деветнайсети век и са от един германски златар на име Райнхолд Вастърс. Музеите в цял свят започнаха да изследват ренесансовите си експонати, търсейки фалшификатите на Вастърс. Бяха открити няколкостотин. Купата на Роспильози бе между тях.

— И той е направил копие и на короната?

— Така се оказва — отсече Карлисъл.

— Значи не струва нищо — простена Дан.

Сара Поклати глава.

— О, не — възрази тя. — Златото и скъпоценните камъни сами по себе си струват цяло състояние, да не говорим, че Вастърс напоследък е станал доста скъп. Едно негово творение наскоро се продаде за много добра цена.

— Шейсет хиляди — подсказа й Карлисъл услужливо.

Сара му благодари с усмивка.

— Точно така. Започнал е да става много популярен — увери тя Ноа и Дан. — Всъщност, би трябвало да сте доволни. — Очите й светнаха, докато оглеждаше изящната резба на короната. — Винаги ми се е искало да видя някое от творенията на Вастърс.

— Забравяш само едно нещо — напомни й Ноа.