Джоан Рос - В клопка

Питър се намръщи.

— Преди двайсет години аз кротко си живеех живота в Европа. Една вечер имах нещастието Бренд да се върне по-рано от опера, точно когато прибирах „Поклонението на влъхвите“ на Ендрю Мантени от вилата му в Монте Карло.

Сара бе изненадана. Преди няколко години тази картина бе продадена на музея на Пол Гети за рекордната сума от десет милиона и четиристотин хиляди долара. Кротък живот, няма що.

— Той, разбира се, те е хванал — предположи тя.

— На местопрестъплението.

— Но защо не се е обадил да те арестуват?

Очите му станаха ледени.

— Ти със сигурност си разбрала, че Бренд винаги е работил за собствените си интереси. Той реши, че ще му бъда много по-полезен като наемник.

— За да го снабдяваш с крадени картини от черния пазар.

— Точно така. Трябваше да се сетя, че той никога няма да ми се отблагодари за всичките рискове, които поемах. Когато успях да отворя сейфа и открих там завещанието му, разбрах какво трябва да направя. Взех короната малко след като снощи пристигна, и на нейно място сложих фалшификата на Гизела.

— Не разбирам защо е трябвало да направиш подмяната. Със сигурност това е било по-рисковано, отколкото просто да откраднеш короната и да напуснеш страната.

— Малкълм Бренд не бе човек, който би стоял кротко, докато го ограбват — обясни Питър. — Той би изхарчил и последния си цент, за да ме проследи и да ми отмъсти. Повярвай ми, Сара, това беше много по-рисковано, отколкото да се вмъкнеш в къщата му и да вземеш фалшификата. — Поклати глава. — Всъщност, както се оказа, тази малка маневра не е била необходима. Сърдечният удар на Бренд нямаше да му позволи изобщо да разбере какво е станало.

Нещо все още не бе съвсем на място.

— Но откъде изобщо разбра за фалшификата?

Питър сви рамене.

— Беше просто късмет.

Внезапно стаята се обля в светлина.

— Никога не вярвай на късмета, скъп-пи. Напротив, аз исках да откриеш моята малка тайна. Както и планирах да върнеш моето семейно съкровище на законния му собственик.

На вратата се появи баронеса Левински, държейки малък позлатен пистолет в ръката си с безупречен маникюр.

— Сара! — измърка тя с кадифен глас. — Каква изненада да те намеря тук, в моя дом. — Пълните й устни женствено се нацупиха. — Обаче е жалко — добави със съжаление. — Изглежда, сега ще трябва да защитя дома си от двама неканени гости. Надявам се да не го приемеш прекалено лично, мила, но нямам друг избор.

Питър протегна ръка.

— Гизела, за Бога, свали това нещо!

— И ти да си тръгнеш с короната? — вдигна баронесата идеално оформените си вежди. — Наистина, Питър, не ставай абсурден.

— Това няма да ви се размине — предупреди я Сара. — Има други, които знаят къде е короната. Те скоро ще дойдат.

— Гледала си прекалено много американска телевизия, Сара — забеляза баронесата със зле прикрито задоволство. — Само на кино героят се явява на бял кон, за да спаси прекрасната девица, която е в беда. Колкото до короната, какво казвате в тази страна? „Притежанието е девет десети от закона“. — Погледът й се премести към Питър. — Изглежда, аз отново съм си върнала притежанието. След повече от четиристотин години.

— Тогава ли я е загубило твоето семейство? — поинтересува се Сара, печелейки време. Досега Ноа със сигурност трябваше да се е върнал вкъщи и да е намерил бележката.

Зелените очи на Гизела се присвиха.

— Ти наистина си доста умна, мила. Много по-проницателна от бедния Питър. Трябваше да го оставя да види моята корона, преди изобщо да му дойде наум да открадне короната на Малкълм и да я подмени с моя фалшификат. Разбира се, очаквах тази вечер да се върнеш за оригинала.

— Вастърс е свършил добра работа — призна Сара. — Който и да го е наел да я направи, не си е хвърлил парите на вятъра.

— Онзи фалшификат е Вастърс? — попита Питър недоверчиво. — Сигурна ли си?

Баронесата се засмя доволно.

— Би трябвало. Прапрадядо ми е платил за него няколко хиляди форинта. Въпреки че, за да бъдем съвсем честни, е искал короната да бъде възстановена по старите рисунки само за собствено удоволствие. Той, сигурна съм, никога не се е сещал, че след време тя може да се използва като оръжие за възвръщане на оригинала.

— Който друг ваш родственик е донесъл от кръстоносните походи — довърши Сара. Още по-рано, в апартамента, бе подредила всички парчета на мозайката.

Баронесата й се усмихна одобрително.

— Бях забравила, че се занимаваш с история на изкуствата. Нищо чудно, се си схванала, когато толкова много други не успяха. — Гизела кимна в потвърждение на думите на Сара.