Джоан Рос - В клопка

Въпреки безгрижието на баронесата, усещаше колебанието на Хюго. Реши да заложи на него.

— Това е много хубав сценарий, баронесо — започна той приятелски. — Но защо не разкажеш на Хюго историята до края? Защо не му кажеш, че аз представлявам обединените усилия на две държави да се открие короната?

— Млъкни! — извика рязко Гизела и насочи вниманието и пистолета си от Сара и Питър към Ноа.

Ноа продължи да гледа над рамото й към превърналия се цял в слух унгарец.

— Може и да е права, че Америка не прибягва към крайни мерки — подзе той. — Но ме е страх, че същото не може да се каже и за Турция. Те са длъжни да намерят хората, които са откраднали националната им старина, и са решени да го направят. А когато успеят, не бих искал да съм на ваше място.

Хюго изглеждаше определено притеснен. Погледът му прескачаше от Ноа към Гизела и обратно.

— Баронесо…

— Не го слушай! — избухна Гизела. — Той само се опитва да те сплаши.

Като видя двоумението му, Ноа направи своя ход — извъртя се и блъсна револвера му на пода.

— Не! — изкрещя Сара.

Баронесата бе започнала да натиска спусъка на джобния си пистолет. Сара се хвърли към нея и запокити с всички сили короната. Гизела се обърна към Сара в момента, в който короната я удари по рамото и отклони, изстрела.

Питър най-накрая излезе от вцепенението си и се размърда. Юмрукът му тежко се стовари върху челюстта на баронесата. Тя се свлече на пода и пистолетът падна от ръката й.

Ноа, който бе успял да нокаутира мечока Хюго след вихрушката от юмручни удари, успя да грабне револвера му. Той и Питър се изправиха един срещу друг с оръжие в ръка.

Сара се бе отпуснала на един стол. Главата й се въртеше. Със замаяното си съзнание тя разбираше, че още не е свършило. Оставаше Питър.

Той обаче я изненада, като предпазливо подаде на Ноа пистолета и каза:

— По-добре го вземи ти. Аз никога не съм обичал такива неща.

С видимо облекчение Ноа протегна ръка:

— Разбирам те. Тези проклети неща са прекалено опасни. — Огледа стаята. — Защо не видиш дали не можеш да намериш нещо, с което да вържем тези двамата, докато дойде полицията?

Питър кимна и излезе. Ноа погледна към Сара:

— Благодаря ти.

Тя успя да се усмихне слабо.

— Винаги на твоите услуги. Само да не е много скоро, става ли?

— Договорихме се — намигна той. После, разтревожен от бледността й, попита: — Как си?

— Била съм и по-добре — призна Сара. — И ужасно ме цепи глава. — Вдигна ръка към слепоочието си и бе озадачена от лепкавата топлина върху дланта си. Когато отпусна ръката си, неразбиращо се вторачи в червеното петно.

— По дяволите! — изруга Ноа. — Ти си ранена!

— Ранена — повтори тя безизразно.

Питър се върна с найлоново въже за простиране на пране и Ноа пъхна двата пистолета в джоба си.

— Погрижи се за тези двамата — нареди той лаконично. — И се обади на бърза помощ.

С две крачки прекоси стаята и коленичи до Сара.

— Глупачка такава! Можеха да те убият.

Сара примигна, борейки се срещу тъмния водовъртеж зад очите си.

— Теб също — успя да му напомни. — А и това ли е начинът да разговаряш с жена, която току-що ти е спасила живота?

— Не ти беше работа да го правиш. По дяволите, изобщо не ти беше работа да си тук! — Отметна един залепнал кичур от челото й.

Сара чувстваше как езикът й се удебелява.

— Исках да помогна — прошепна тя тихо.

— Просто млъкни! — заповяда й той пресипнало. — Дан трябва да дойде всеки момент. Обадих му се, когато видях твоята бележка. — Ноа извади от джоба си една носна кърпа и я притисна към раната. Тя бързо се просмука и кръвта му се смрази.

Сара се мъчеше да фокусира погледа си върху него.

— Аз намерих короната, Ноа. Сетих се, след като ти излезе.

— Знам — призна той. — И се прояви като пълна глупачка, като се опита да я вземеш сама. Кълна се, ако още веднъж изработиш такъв номер, ще те набия, докато посинееш.

Сара бавно поклати глава. Имаше чувството, че се носи нанякъде. Очите й се затвориха…

— Не би направил такова нещо.

— Не разчитай на това — изръмжа той. — И в момента ми се иска да направя точно това. За твой късмет, винаги съм имал правилото да не удрям жена, след като е поела куршум, предназначен за мен.

Сара невиждащо протегна ръка да го потупа по строгото лице.

— Не можа да ме заблудиш с приликата си с онзи суров Джейк Хоук — прошепна тя.

Той изруга.

— Би ли млъкнала? Хабиш безценна енергия.

На фона от черно кадифе се завъртяха ярки светлини. Ръката и падна безсилно в скута.