Джоан Рос - В клопка

Мечтите й се разбиха на парчета, когато на вратата внезапно се появи огромният шофьор на баронесата. Пред него бе Ноа.

— Имаме си компания — съобщи шофьорът зловещо.

Когато двамата мъже влязоха в стаята, очите на Сара се разшириха. В гърба на Ноа бе опряно дулото на револвер.

Баронесата дари Ноа с ослепителна усмивка, която тотално не подхождаше на настроението в момента.

— Чудех се кога ще се появиш, Ноа, скъп-пи — пропя тя мило. — Не е ли хубаво? Изглежда, че празненството на Малкълм се е преместило в моя дом.

— Никога няма да се измъкнеш с това, Гизела — предупреди я Ноа грубо.

— Ще призная, че малко усложняваш нещата — съгласи се тя. — Но аз винаги съм била находчив човек.

Погледът му се плъзна към Сара.

— Добре ли си?

Тя кимна. Заседналата в гърлото й буца не й разрешаваше да говори.

Стоманените му очи се върнаха към баронесата.

— Господ да ми е на помощ, но ако я нараниш, през остатъка от живота си ще съжаляваш за това.

Баронесата само се разсмя.

— Не ставай толкова мелодраматичен. Нищо не можеш да направиш, за да ме спреш. — Когато очите му се насочиха към миниатюрния пистолет в ръцете й, тя поклати глава. — Не бих го опитала. Не и докато револверът на Хюго е насочен в гърба ти. — Червените й устни се изкривиха. — Хюго е много верен служител. Той би направил всичко, което му кажа. Нали, Хюго?

— Всичко, баронесо — потвърди огромният мъж.

Сара се загледа мрачно в шофьора. Ноа също не бе дребен, ала оръженосецът на баронесата имаше вид, сякаш може да играе защитник в който и да е отбор от Националната футболна лига. Като се добавят и оръжията, които двамата държаха, реши Сара, лошите определено имаха преимущество. Питър сякаш се бе вкаменил. От него не можеха да очакват помощ.

— Ти си чаровен мъж, Ноа — продължаваше баронесата. — За съжаление, ще ти се случи един инцидент. — Гладкото й чело се набръчка. — Тъй като ще е трудно да се повярва, че съм сбъркала и съм взела и трима ви за крадци, мисля, че ще се наложи Хюго да те заведе в пустинята. Докато намерят трупа ти, аз ще съм далеч оттук. — Тя махна с пистолета си. — Хюго, струва ми се, че загубихме достатъчно време.

— Да, баронесо — каза той с готовност. — Хайде — заповяда на Ноа. — Ние с теб малко ще се повозим.

— А тя? — попита Ноа и посочи с глава към Сара. — Тя няма нищо общо с това. Пуснете я да си върви.

— Страхувам се, че госпожица Медисън знае прекалено много — извини се баронесата. — Съжалявам, Ноа. Представа нямах, че си толкова романтичен.

— Пусни я и аз ще уредя да си задържиш короната — предложи той. — Властите не знаят, че си въвлечена в тази история. Остави Сара да си отиде. Това е най-мъдрото, което можеш да направиш.

— Знаеш, че не мога да го направя — възрази баронесата. — Ако не беше ти, тя можеше и да си мълчи. Но не вярвам толкова бързо да те забрави. Нали, мила?

Ноа бе готов да удуши Сара, но тя решително поклати глава.

— Никога!

Гизела му хвърли многозначителен поглед и той опита по друг начин. Трябваше му време, докато е готов да направи своя ход.

— Тогава ни пусни всичките — предложи той. — Имаш короната. Ако ни убиеш, сама си надяваш примката на шията.

Баронесата въздъхна студено:

— Сигурно мислиш, че съм невероятно глупава. Защо трябва да ти повярвам? Защо трябва да повярвам на който и да е от вас?

— Защото това е единственият ти шанс — обясни Ноа спокойно. — Аз не съм журналист, баронесо. Аз съм офицер от военното разузнаване. Ако мислиш, че властите просто ще свият рамене, когато изчезна, много се лъжеш. Ще те открият, където и да си.

— Баронесо — намери се Хюго, — ако той е такъв, за какъвто се представя, значи е прав. Помните ли какво се случи с моето семейство?

— Пфу! Това беше друго правителство, Хюго, със съвсем други методи, както добре знаеш. — Следващите й думи бяха предназначени за останалите: — Семейството на Хюго се бе включило във въстанието през петдесет и шеста година. Няколко бяха разстреляни, другите бяха отведени в Съветския съюз и никой повече не чу за тях. — Отново се обърна към шофьора си: — Повярвай ми, Хюго, американците не прилагат такива есесовски методи. Те ще ожалят падналия си другар и ще се опитат да открият убийците му. Но този човек е само едно много малко болтче в една много голяма машина. Той всъщност съвсем не е незаменим.

Ноа чу как Сара рязко пое въздух и й хвърли един, надяваше се, успокоителен поглед. Бе преживял твърде много смъртни опасности, за да размени живота си за парче злато. Спомни си как го бяха намушкали в Анкара и гневът му отново пламна.