Джоан Рос - В клопка

— Извинявай, приятел, но колелото на демокрацията трябва да не спира да се върти, каквато и да е цената за личния ни живот.

Сара вдигна очи към Ноа.

— Какво означава това?

— Означава, че Дан не е точно това, което те накарахме да мислиш — обясни той бавно.

Парчетата от мозайката започнаха да се подреждат.

— Ти си от ФБР, нали? — възкликна тя. Потресеният й поглед се премести към Ноа. Опитваше се да разбере неговата роля във всичко това.

— Не точно — отговори Дан, извади от джоба си служебна карта и й я подаде.

— Централно разузнавателно управление — прочете тя на глас и вдигна поглед към него. — Ти си от ЦРУ?

Дан кимна. Изглеждаше определено притеснен от явния укор в гласа й.

Леденият й поглед се прехвърли към Ноа.

— И ти ли си агент на ЦРУ?

— Ноа е от военното разузнаване — обади се един мъж, чието присъствие Сара не бе забелязала, докато той не влезе в стаята. — Фред Карлисъл, от Държавния департамент — представи се той. — Искаме да ви благодарим, госпожице Медисън. Вие направихте голяма услуга на своята страна.

Погледът й би могъл да среже диамант. Отново се обърна към Ноа:

— Значи военно разузнаване? — попита студено.

— В оставка — поправи я той, сякаш с това би могъл да смекчи очите й.

— В оставка — повтори Сара и бавно поклати глава. Ръката й се залепи върху бузата му със звук като от изстрел. След това тя се обърна, влезе в спалнята и затръшна вратата зад себе си.

За момент тримата мъже не продумаха.

— Изглежда те чакат някои обяснения — забеляза накрая Дан.

Ноа потърка зачервената си буза.

— Сега разбирам как се е чувствал Даниел, когато е бил хвърлен в клетката на лъвовете.

— Ти си знаеше, че няма да го приеме добре — напомни му Дан.

Ноа въздъхна.

— Знаех си. Но мислех, че ще имам време да й го съобщя, както аз реша. — Погледна сърдито към другите двама.

— Съжалявам за това — извини се Карлисъл. — Но мълвата е тръгнала. Анкара гъмжи от слухове, които с всеки изминал час стават все по-лоши. Говори се дори, че един кипърски грък се е вмъкнал в двореца и е убил президента. Както добре знаеш, демокрацията в тази част на света е крехко нещо. Държавата не може да си позволи никаква пукнатина в нестабилната постройка на коалиционното правителство. Затова нямаха избор. Насрочили са пресконференция за утре сутринта, за да уверят света, че всичко е наред. Короната непременно трябва да бъде там.

— Е, след като вече сте получили проклетата корона, знам, че ще ме извините, за да се опитам да спася каквото е останало от собствения ми живот — изръмжа Ноа и излезе.

— Сара! — Той потропа на затворената й врата. — Сара, пусни ме да вляза. Всичко ще ти обясня.

— Махай се.

Ноа натисна дръжката.

— Дай ми пет минути. Само за това те моля.

Иззад вратата не се чу отговор и той извади телта от джоба си. Ключалката не се оказа никакво препятствие и Ноа влезе в тъмната стая. Сара лежеше по лице на кревата.

— Махай се — изръмжа тя във възглавницата.

— Ще се махна — обеща той. — След като ме изслушаш.

— Няма какво да ми кажеш, за да се почувствам по-малко глупаво. Затова просто изчезни от апартамента ми. И като говорим за това, както и да се казваш, изчезни от живота ми.

Той седна до нея и матракът се огъна.

— Сара… — Протегна ръка и я докосна по рамото.

Тя се отърси от пръстите му.

— Предупреждавам те, ако след две минути ти и твоята кохорта не сте излезли оттук, ще повикам полиция.

— Значи все пак ми даваш две минути?

Да го вземат дяволите, помисли Сара. Той винаги приемаше нещата точно така, както би искал да ги чуе.

— Нямах това предвид. Вече съм ти дала много повече, отколкото заслужаваш.

— Знам — съгласи се той. — И не мисли, че това не ме кара да се чувствам ужасно.

Сара не можеше да си прости, че след всичко, което е сторил, дрезгавият му глас все още й действа.

— Ти ме излъга, Ноа. Беше ми обещал, че това е нещото, което никога няма да направиш.

— Никога не съм те лъгал, Сара. Наистина, не ти казах цялата истина, но не съм те лъгал.

— Остави ме да мисля, че си крадец на скъпоценности!

— Това си беше твоя идея.

— А ти не се и опита да ме поправиш.

— Сара, разбери ме. Цялата мисия беше секретна, за нея знаеха само тези, които трябваше да знаят.

— А аз не трябваше да знам.

Той кимна.

— Така е. Исках да ти кажа, питай Дан. Но не можех.

— А защо Дан да не потвърди твоята история? Той е същият лъжец като теб. И от двамата ми се повдига.