Джоан Рос - В клопка

Сара отвори уста да възрази, че няма такова нещо, но после реши, че би било тактическа грешка да изяснява чувствата си.

— Можеш ли да ме обвиниш? — попита тя и се нацупи. — В края на краищата, баронесата има титла, пари, а доколкото чувам, картините й конкурират колекцията на Малкълм. Как бих могла да се сравнявам с нея?

Питър изглеждаше склонен да я прегърне и тя се отдръпна.

— Някой може да дойде — запротестира тя.

Той я изгледа замислено.

— Не мога да реша дали си най-голямата шегаджийка на света, или наистина се страхуваш от мен.

— Не е заради теб — заекна Сара, опитвайки се да измисли някакво извинение, задето продължава да го отблъсква. В главата й се мярна нещо, което баронесата бе споменала, когато коментираше роклята й, и тя се вкопчи в него: — Просто аз не съм толкова опитна, колкото изглежда мислиш. Трябва ми малко време.

Направо виждаше как зъбните колелета в главата му се завъртат, докато се опитва да разгадае думите й.

— Да не искаш да ми кажеш, че си още девствена? — попита невярващо.

Тя кимна, без да вдига очи от мраморния под.

— На твоята възраст? — изненада се той. — Защо?

Сара вдигна глава.

— Може би чакам нужния мъж.

Посланието се завъртя във вихрушка между тях и Сара затаи дъх, докато чакаше Питър да го преглътне. Накрая в очите му светна пламъче, което бе едновременно чувствено и тържествуващо.

Той хвана ръката й и поднесе вплетените им пръсти към устните си.

— Остани след приема.

— Не знам — дръпна се тя.

Пръстите му се стегнаха.

— Ще бъде хубаво, Сара. Обещавам ти.

Сара знаеше, че Ноа би я убил, ако зададе следващия си въпрос, но трябваше да разбере.

— А короната, Питър? Какво става с нея?

Той се засмя печално.

— Ти наистина си знаеш интереса, малка госпожичке.

Сара му се усмихна сладко.

— Ти също, Питър. Сигурно затова небето ни е свързало.

— Или адът — измърмори той грубо. — Ще ти предложа една сделка, моя алчна шегобийке. Остани с мен тази нощ и на сутринта ще вземем короната, преди Малкълм да се е събудил.

Сара се престори на изненадана:

— Тя тук ли е? Вече?

— В подземието е… Искам те, Сара.

Сара погледна към хартиите в ръката му.

— Не мислиш ли, че трябва да занесеш тези документи на Малкълм, преди да е дошъл да те търси?

— Би трябвало — съгласи се той неохотно. — Ще се срещнем при басейна, след като всички си отидат.

Сара кимна.

— Ще бъда там.

Той тръгна. Подметките му затропаха по мраморния под. Сара издиша, след това продължи по коридора и се втурна с всички сили по стълбите към втория етаж.

Ноа се надяваше, че отговаря на баронесата на нужните интервали. Тя бъбреше за фамилията си и за произведенията на изкуството, с които избягала от Унгария, когато руснаците потушили въстанието през петдесет и шеста. Ръцете й го пляскаха по гърдите, пръстите й си играеха с косата му и опитите й да го прелъсти с всяка изминала минута все повече му играеха по нервите. Къде по дяволите беше Сара? Прекалено дълго се бавеше.

За момент се бе уплашил, че Тейлър я е заловил, но той влезе в залата и съобщи, че техният домакин се чувства твърде уморен и не може да слезе. След като гостите възпитано помърмориха колко съжаляват, празненството продължи.

— Скъп-пи, тук стана много топло — чаровно сбърчи нос баронесата. — Хайде да излезем да се поразходим навън.

— Може би просто ти трябва едно студено питие — предположи Ноа.

Никога досега не бе изпитвал такова облекчение при появата на някой човек, както когато Питър Тейлър в този момент дойде при тях.

— Бих бил много поласкан, ако баронесата се разходи с мен — предложи той любезно. — Показах ли ви най-новата придобивка на Малкълм?

Ноа усети, че е затаил дъх. Възможно ли бе той да й съобщи за короната?

— И каква е тя, мили? — попита Гизела разсеяно. Погледът й прескачаше между двамата мъже, сякаш се опитваше да реши кой от тях обещава по-пълноценна вечер.

— В конюшнята има нов арабски жребец. Пристигна днес.

Баронесата реши.

— Обожавам арабските коне — възкликна тя и плесна с ръце. После се обърна към Ноа: — Няма ли да ти липсвам, скъпи?

— Разбира, се, че ще ми липсваш — отвърна Ноа, без да се замисля. — Но ще се опитам да го преживея.

Тя се засмя — лек, сребрист смях.

— Ти си такъв великолепен лъжец, Ноа. — Очите й обходиха стаята. — Защо не отидеш при госпожица Медисън? Изглежда се чувства малко не на място.

Ноа погледна към Сара, която стоеше сама до коктейлната маса.