Джоан Рос - В клопка

— Това ми е работата.

Искаше й се да не й напомняше непрекъснато този неприятен факт.

— Няма ли да изглеждам малко подозрително, ако се появя на приема в този вид?

— Няма да се появиш в този вид на приема. Ще се преоблечеш в кабинета на Бренд, точно преди да се пъхнеш в тръбата. След като излезеш, ще приберем короната и отново ще сложиш роклята си, така че никой нищо няма да разбере.

— Значи ще излезем с короната направо през парадния вход?

Той кимна.

— Това е идеята.

Сара пое дълбоко въздух.

— Е, мисля, че е време да се заемем за работа. — В тона й нямаше никакъв ентусиазъм.

— По-добре да не се появяваме заедно. Ти ще влезеш първа, а аз ще дойда след петнайсетина минути. Дай ми чантата си.

Сара му подаде бялата си чанта. Ноа нави на стегната топка анцуга, така че да се събере вътре. Това обаче изобщо не я накара да се почувства по-добре. След това той погледна към краката й.

— Обувки — измърмори замислено. — Не ми се вярва под тази рокля да носиш гуменки, нали?

Тя поклати глава.

— Много неща съм готова да направя за теб, но не и това. — Тя повдигна роклята и показа фините си обувки с високи токове. — Това ще нося.

Той огледа широката пола на роклята й.

— Какво ще кажеш под полата си да пъхнеш чифт удобни практични обувки? Има достатъчно място да ги скриеш.

— Хич не си и мисли! Защо не ги скриеш под твоето сако? — предложи тя с мила усмивка.

— Защото ще развалят линията ми.

— По-добре твоята линия, отколкото моята.

Ноа не обичаше да няма пълен контрол върху нещата, осъзна Сара, и със сигурност не за пръв път. Забеляза как лицето му помръкна и й стана мъчно за него.

— Не се безпокой — потупа го окуражително по рамото. — Така и не съм си прибрала нещата от къщата на Малкълм. В стаята ми има гуменки.

— Можеше още в началото да ми го кажеш! — Раздразнението му бе прекалено очевидно.

Тя се повдигна на пръсти и го целуна по здраво стиснатите устни.

— Можех — съгласи се тя. — Но тогава щях да изпусна удоволствието поне веднъж да те видя объркан.

Отговорът му можеше да се опише само като изръмжаване.

— Ще се видим след петнайсет минути — заключи тя и се насочи към входната врата.

— Ще те изпратя до колата ти — предложи Ноа и обви ръка около кръста й.

Сара седна в колата и той заметна вътре широките гънки на роклята й.

— Сара… — започна колебливо, когато тя пъхна ключа в таблото.

Сара го погледна.

— Да, Ноа?

— Наистина съм ти много благодарен.

— Знам.

— Когато всичко свърши, трябва да поговорим.

— Ще поговорим.

Любопитно й бе отчаянието, изписано на лицето му. Надяваше се, че няма да й се наложи да изслуша една безкрайна прощална реч. Ако имаше намерение да изчезне от живота й, по-добре това да станеше бързо.

— Ще ми обещаеш ли, че каквото и да се случи, ще ме изслушаш? — Сега отчаянието се долавяше и в гласа му, и от това съвсем не й ставаше по-добре.

— Обещавам.

В очите му премина сянка на съмнение.

— Това е всичко, за което те моля — промълви той, наведе се над седалката и я целуна с внезапно избухнала страст, от която й се зави свят: — Ще се видим скоро — обеща, когато целувката най-после свърши.

— Скоро — откликна Сара тихо.

Ноа затвори вратата и се отдръпна на тротоара. Гледа я, докато потегли. След това кратко и грубо изруга.

Вече половин час Сара държеше чаша с шампанско. Не искаше да пие нищо преди кражбата. Пълзенето през тези тесни тръби щеше да е достатъчно страшно само по себе си. Определено не й трябваше алкохол, за да засили това чувство. Продължаваше тайно да хвърля погледи към вратата в очакване на Ноа.

— Мила моя — говореше й баронесата, — виждам, че в края на краищата си приела моя съвет. Прелестна рокличка. Толкова невинна.

Сара огледа прилепналото златисто ламе на баронесата и се усмихна. Мина й през ума, че вероятно Гизела би трябвало да е човекът, който да измъкне короната. По тази рокля определено нямаше нищо висящо, което да се закачи на някой пирон. Но пък с тази рокля жената едва ли би могла да седне, какво остава да пълзи на четири крака. Странно как изобщо успяваше да диша.

— Благодаря — отвърна тя разсеяно. Къде се губеше Ноа? — Бяхте права за „Галънт“.

— Е, не е точно Париж, но ако човек е много закъсал, може да намери някоя свястна дреха — съгласи се Гизела.

— Е — започна светски разговор Сара, — често ли ходите в Европа?

— Поне два пъти годишно — потвърди баронесата. — Наистина обичам Америка, но корените ми са все още в родината.