Джоан Рос - В клопка

Очите му бяха неразгадаеми.

— Намерих само купчина хартии. Финансовите отчети на някаква корпорации и завещанието на стареца. И преди да си почнала да се надуваш, спомни си, че тръгнах да отварям проклетия сейф, само защото се опитвах да ти спестя пълзенето през онези тръби.

Capa успя да изобрази една извинителна усмивка.

— Много съм ти благодарна, но ако ключът не е там, къде е тогава?

Ноа сви рамене.

— Малкълм тези дни е необичайно нервен. И има защо. Предполагам, че носи ключа у себе си.

— Не вярвам бурната ти кариера да е включвала джебчийство — предположи Сара с надежда.

— Е, сега вече наистина ме обиди — изръмжа Ноа.

— Само си помислих — извини се тя. — Е, след като не можем да вземем ключа, какъв е планът?

Преди да отговори, той я изгледа замислено.

— Все още имаш време да се откажеш.

— Ако се откажа, ти ще се опиташ ли да я откраднеш сам?

— Да.

Тази единствена дума реши съдбата й.

— Няма да се откажа — натърти Сара. Бе умерено изненадана, че Ноа изглежда почти ужасен от декларацията й. „Сигурно мисли, че ще оплескам нещата“, реши тя.

— Ще слезеш в подземието. Близо до тавана има отвор, през който в склада влиза студен въздух. Ще трябва да отвориш решетката, за да пуснеш мишката на пода.

— И мишката ще включи алармата?

— Ако се окаже, че не е достатъчно тежка, за да задейства датчиците на пода, ще я уловят фотолъчите.

— И после?

Ноа не й отговори направо.

— Нека ти задам един въпрос. Какво ще е първото нещо, което Бренд ще направи, когато алармата се включи?

— Ще отиде да види кой се е вмъкнал в галерията — отвърна моментално Сара.

— А преди това?

Тя се замисли за миг.

— Ще изключи алармата.

— Точно така. Ще иска да е достатъчно тихо, за да чуе кой се движи там.

— Но ще намери само нашата мишка.

— Една или няколко малки бегълци, които ще се врат във всеки ъгъл и цепнатина на къщата — потвърди Ноа. — Ще види короната, ще реши, че тревогата е била фалшива и ще се върне горе.

— И ще включи отново алармата — наблегна тя.

— Ето защо ти ще имаш приблизително шейсет секунди, за да влезеш в стаята, да грабнеш короната и да се вмъкнеш обратно в онази тръба.

Сара се поколеба.

— Много е на ръба.

— Но е осъществимо.

Тя се надяваше да е прав.

— А къде ще си ти през всичкото това време?

— Ще те прикривам. Атмосферата там определено се сгъстява с всеки изминал ден. Мисля, че Тейлър подозира нещо, а след като Бренд толкова иска да влезе в „Арт Дайджест“, ако не съм до него, когато алармата се включи, ще съобрази, че цялото интервю е било номер. Приеми нещата, Сара. Той не е натрупал цялото това богатство с глупост.

— Не — съгласи се тя. — Малкълм може да е какъв ли не, но определено не е глупав. — Изведнъж се сети нещо: — Но ако аз не съм около него, няма ли да заподозре мен?

— Бренд няма. Той мисли, че ти нямаш инстинкт на убиец, помниш ли?

— Много добре помня — мрачно отговори Сара, спомняйки си за онзи ужасен разговор. — Ами Питър?

— Тук си права — съгласи се Ноа. — Но не се безпокой. Баронесата ще го занимава с други неща.

— Да не искаш да ми кажеш, че баронесата е включена във всичко това?

— Казвам само, че от известно време преследва Тейлър и по лични, и по професионални причини. Ако добре я познавам, тя цяла вечер ще му виси на главата.

Връхлетя я неприятно подозрение.

— Ти би използвал всеки, нали?

Изражението му се напрегна от обвинението в тона й.

— Не ми харесва това, което мислиш.

— На мен също — съгласи се тя с измамно спокоен тон.

Ноа едва забележимо стисна устни, но Сара вече познаваше всяка негова мимика. Тази не бе от най-окуражаващите. В съзнанието й веднага изплува Джейк Хоук.

— Не те използвам, Сара.

— Разбира се, че ме използваш, Ноа — отвърна тя спокойно.

— Добре — призна той. — Използвам те. Но все пак не е това, което мислиш.

— Да не би да четеш мисли, освен че крадеш? — Усмивката й бе студена и отчуждена. — Не знаех, че имаш толкова много таланти.

Да я вземат дяволите! Как можеше в един момент да е толкова мека и достъпна, а в следващия твърда като стомана? Част от него искаше да я раздруса, но другата част приемаше упоритата й сила.

— Аз пък не бях разбрал, че си идиотка.

В съзнанието й прелетяха съмнения. Изкушаваше се да забрави случаите, когато Ноа се бе проявявал истински загрижен за нея — тези моменти на близост, които нямаха нищо общо с наистина чудесното му любене.

Когато очите им се срещнаха, Сара осъзна, че не е толкова ядосана, задето Ноа я използва като съучастник, колкото се тревожи, че той може да не я обича така, както тя го обича. Осъзнаването на тази любов не бе дошло изведнъж, то бе пропълзявало към нея постепенно и бе ставало все по-силно всеки път, когато тя отново и отново потвърждаваше, че ще работи за неговата кауза или позволяваше да бъде въвлечена още по-дълбоко в безумната му схема.