Джоан Рос - В клопка

Тя кимна.

— Та ти дори не знаеш португалски — напомни й той.

— Ще го науча — увери го тя живо. — Ще науча езика, ще си намеря работа като преподавател по изкуствата, и никога вече няма да ти се налага да крадеш. Ще видиш, Ноа, ще успеем.

Всички следи от смях бяха изчезнали от лицето му.

— Ти би направила това? За мен?

Сара сложи ръка на лицето му.

— Ние с теб сме един отбор, не помниш ли?

Той завъртя глава и притисна устни към дланта й.

— Не мисля, че някога бих могъл да забравя.

Не помнеше някога да е бил толкова трогнат. Тя бе готова да жертва всичко заради него, без да се обръща назад. Сара Медисън, жената, която при нормални обстоятелства дори не би пресякла неправилно улицата, бе готова да води мрачния живот на изгнаник, за да защити един търсен в цял свят крадец на скъпоценности. Не можеше да повярва на щастието си.

— Трябва да тръгваш — настоя тя слабо, разтапяйки се от изгарящото докосване на устните му върху дланта си. — Няма да очакват да направиш никакъв ход преди утре вечер. Сигурно е безопасно да се върнеш в хотела, за да си събереш багажа.

Той плъзна ръка по рамото й.

— Предпочитам да остана тук. Мога да измисля много по-интересни начини за прекарване на вечерта, отколкото събиране на багаж.

Тя категорично поклати глава:

— Нямаме време. Това е единственият полет тази вечер. Имах късмет, че успях да намеря билети.

Ноа я придърпа в скута си и зарови устни във врата й.

— Утре вечер има ли полет?

Зъбите му се забиха в ухото й и Сара въздъхна:

— Да, но… — Гласът й угасна и тя решително опря ръце на раменете му. — Не можеш да мислиш да останеш до утре вечер!

Той я целуна по брадичката.

— В момента не мисля по-далеч от следващите пет минути.

Сара отметна назад глава. Очите й бяха замъглени от тревога.

— Не е честно да ме изкушаваш — оплака се тя. — Аз се опитвам да те спася.

Той прокара пръст по треперещите й устни.

— Защо вместо това не се опиташ да ме любиш?

— Ами Дан? — Все повече губеше сили, защото пръстът му се спусна по шията й.

— Ще се погрижа за Дан — обеща Ноа. Устните му се притиснаха до пулсиращата вена в основата на врата й и кръвта й се забърза.

Не можеше да се предаде толкова лесно.

— Ами ФБР? — възрази тя. — Какво ще правиш с тях?

— И за тях ще се погрижа. Утре вечер. — Сръчните му пръсти започнаха да разкопчават малките перлени копчета на лятната рокля. — В момента бих предпочел да се погрижа за теб.

— Дяволите да те вземат, Ноа — кипна тя. — Ще ме побъркаш.

Той я бутна назад на леглото.

— Ще се постарая — обеща той.

Сара обви ръце около врата му и се предаде. Не можеше да измисли нито едно възражение повече.

Когато на следващата сутрин се събуди, Сара бе сама в леглото. Наметна халата си и тръгна да търси Ноа. Намери го в хола да разглежда книгите в библиотеката й и тихо въздъхна от облекчение.

— Ти още си тук.

— Разбира се.

Тя пъхна ръце в джобовете на белия халат.

— Страхувах се, че си излязъл.

Изражението му стана едновременно нежно и укорително.

— Наистина ли мислиш, че мога да изляза, без да кажа довиждане? Освен това съм дошъл тук да върша работа, не помниш ли?

Как би могла да забрави? След само дванайсет часа животът й щеше безвъзвратно да се промени. Тя щеше да се превърне в крадец. Можеше ли някога да си представи, че ще се съгласи на такова нещо, а след това да продължи, все едно, че нищо не се е случило?

През лицето й премина сянка и Ноа почувства как го пробожда остро чувство за вина. То определено не бе за първи път, откак въвлече Сара в плановете си. Снощи едва не й каза всичко, но не можеше да рискува. Опитваше се да си внуши, че е за нейно добро, но това не го успокояваше. Чудеше се какво би направила тя, когато разбере истината. Сара Медисън може би бе способна да обича един крадец. Но какви чувства би изпитвала към лъжец?

— Сара — обади се той тихо, — всичко ще бъде наред.

Тя се отпусна в един фотьойл.

— Иска ми се да можех да го повярвам.

— Да направя кафе — предложи той.

В отговор Сара само кимна. Не кафето бе това, което й трябваше. Трябваше й да чуе, че Ноа, изправен пред сериозността на положението, ще се откаже от нелепия си план, преди да е станало прекалено късно.

Той се върна в стаята и й подаде една чашка. Сара се усмихна в отговор. Не се доверяваше на гласа си. Къде щеше да е Ноа утре сутринта? Къде щяха да са те двамата? В затвора? В Бразилия? И най-важното, щяха ли да бъдат заедно?