Джоан Рос - В клопка

— Имаш доста разнообразен вкус за книги — забеляза той светски, разглеждайки книгите в библиотеката. Там имаше всичко — от учебници по история на изкуството, през класика до съвременна литература.

Имаше само няколко романса. Най-любимите й книги бяха приключенските романи и криминалетата. Ноа се чудеше дали не са останали от някой предишен наемател на апартамента. Не му харесваше възможността някой друг мъж да е живял със Сара, да е делил живота и леглото й.

— Обичам да чета — Отвърна тя разсеяно, отпивайки от кафето си.

— Виждам.

Погледът му се спря върху една книга и той вдигна вежди. Измъкна я от библиотеката и погледна корицата, предназначена да събужда мъжката фантазия. Героят, Джейк Хоук, облечен в защитен костюм, бе стиснал в ръце автоматична пушка, а суровото му начернено лице бе мрачно и строго намръщено. Пламъците и рушащите се здания зад гърба му намекваха за ужасиите, с които бяха пълни двестата страници текст.

— Джейк Хоук не е ли малко груб като за една преподавателка по история на изкуството? — подсмихна се Ноа. — Знаят ли уважаемите ти колеги в университета за тази черта в твоя характер?

— Обичам тази книга — заяви Сара, подразнена, че Ноа май й се подиграва. — Джейк Хоук е вълнуващ, а и аз харесвам в живота ми да има малко опасности. Леко се намръщи.

— Искаш да кажеш, че обичаш да се вживяваш в преживяваните от друг опасности — предположи той.

Сара остави чашата от кафе на масичката.

— Доскоро беше така. После помислих, че полудявам, когато реших да ограбя Малкълм Бренд. — Сви рамене. — Сигурно това е резултат от прекалено голямата доза от тези приключенски книги.

— А сега? — попита той внимателно. — Как се чувстваш сега?

Тя поклати глава:

— Просто ми се иска всичко вече да е свършило, за да мога да се върна към своя спокоен и скучен животец.

— Наистина ли вярваш, че това е възможно?

— Вероятно не е — съгласи се тя с въздишка и погледна Ноа право в очите. — Все още има време да се откажем. Все още можеш да се махнеш.

Той седна на дивана срещу нея и кръстоса крака. Загледа се в книжката в ръцете си и започна разсеяно да я прелиства.

— Значи пак стигнахме до мен. Снощи ми се стори, че това е наше общо дело.

Сара съжали, че е отворила въпрос за това. Имаше един ключов момент, за който снощи в паниката си бе забравила. Ноа никога не бе казвал, че приема съдружието им за пожизнено.

— Не знам какво мислех снощи. В края на краищата, ти със сигурност не си ме канил да дойда в Бразилия с теб.

— А ако те бях поканил?

— Снощи щях да дойда.

Той затвори книгата.

— А тази сутрин?

— Не знам — призна тя. — В момента не знам как се чувствам за каквото и да е. Струва ми се, че съм в някакво вцепенение. — Успя да се усмихне накриво: — Дали на това викат „оглупяла от страх“?

— Може би. — Той отново прелисти книгата. — Изглежда внимателно четена — забеляза повече на себе си, отколкото на нея.

— Три пъти съм я чела — сподели Сара.

Ноа вдигна, глава.

— Три пъти? — повтори невярващо. — И защо?

— Не знам — сви рамене Сара. — Предполагам, че Джейк ми е интересен като характер. Всеки път, когато чета книгата, разбирам още нещо за неговата личност.

— Е, разгадала ли си го вече?

— Не съвсем. Доста сложен човек е. — Загледа се замислено в Ноа. — Всъщност, като заговорихме за това, той много ми напомня за теб.

Ноа сведе очи към мрачния непоколебим мъж на корицата.

— Не знам как да приема това.

— Казах го в най-добрия смисъл — успокои го Сара.

Той не изглеждаше съвсем убеден.

— Ако правилно си спомням, Джейк Хоук е вълк-единак. Той не вярва на никого и на нищо. Това не ми изглежда добър начин човек да си живее живота.

— Той е длъжен да е такъв — възрази Сара. — Той трябва да оцелее в света на международните заговори, където животът не струва нищо, а верността се дължи на този, който плати най-много.

Ноа се усмихна на сериозното й изражение.

— Звучи, сякаш човекът има нужда от една добра жена.

Сара поклати глава.

— Коя жена би издържала да е омъжена за мъж като Джейк? Искам да кажа, официално той е от военното разузнаване, но да си признаем, изобщо не прилича на такъв. Методите му нямат нищо общо с общоприетите. Понякога е безмилостен като лошите хора. Дори повече.

— Необичайните обстоятелства често налагат необичайна тактика — подчерта Ноа.

Сара осъзна, че вече не говорят за Джейк Хоук. Сега обсъждаха самия Ноа — мъжа, чиито методи бяха точно толкова необичайни, колкото на измисления офицер от военното разузнаване. Разликата, помисли тя тъжно, бе че докато Джейк имаше поне оправданието, че служи на своята страна, целите на Ноа бяха съвсем егоистични.