Джоан Рос - В клопка

— Да те вземат дяволите — измърмори тя. — Ако имах поне малко ум в главата, щях да те изритам от този апартамент, да превъртя два пъти ключа след теб и да забравя, че някога изобщо съм срещала такъв непоносим човек.

— Точно това би трябвало да направиш — съгласи се Ноа. — Ако имаше поне малко ум в главата.

— Винаги мога да те предам на властите и да прибера наградата — заплаши го тя, знаейки, че никога не би го направила. — Тогава дори нямаше да трябва да деля парите с теб и Дан.

Ноа сви рамене:

— Това е още една възможност — каза той дружелюбно. — Макар че по някаква причина твоята мания за пари напоследък май е намаляла. Жената, с която се запознах преди няколко дни, не би жертвала всичко, което има, за да помогне на един човек, когото почти не познава. Един обикновен крадец. — Надвеси се над дивана и впи поглед в нея.

— Е, какво ще стане сега, Сара? Да си отида ли или да чакам да извикаш ченгетата?

Сара затвори очи и пое дълбоко въздух, за да се успокои.

— Къде е тази проклета мишка, с която ще трябва да работя? — попита накрая.

Сара вече се бе облякла за приема и чакаше Ноа да се върне от поредната тайна мисия, на която бе отишъл този път. Все още я дразнеше, че той не й казва всичко, но се бе отказала да настоява. Когато той влезе, издокаран във вечерно облекло, тя реши, че чакането си е струвало.

— Изглеждаш не по-малко изискан от Питър — похвали го тя, загледана в него.

Ноа направи гримаса.

— Мразя тези неща — измърмори той: — И определено не ми харесва Питър да ми е пример за подражание.

Сара се разсмя.

— Е, харесва ти или не, изглеждаш страхотно. Баронесата няма да може да удържи ръцете си далеч от теб.

— Значи ще трябва да ме пазиш — заключи той с усмивка.

— Между другото, ти изглеждаш повече от страхотно. Това ли е роклята, която купи вчера?

Сара се завъртя, за да покаже безбожно скъпата покупка, като момиченце, което се хвали с новата си бална рокля.

— Да. Харесва ли ти?

Той хвърли на масата пакетите, които носеше, и я привлече в прегръдките си.

— Много — произнесе в устните й. — Но жената в нея ми харесва още повече.

Сара облегна глава на рамото му.

— Непрекъснато ме вбесяваш — заяви тя. — Но точно когато реша, че вече не искам да имам нищо общо с теб, ти казваш точно каквото трябва.

Той положи една целувка на върха на главата й.

— Опитвам се.

— Какво има в тези пакети? — попита тя разсеяно. Искаше й се да можеха просто да забравят за приема и да прекарат вечерта само двамата.

— Нещо за теб. — Ноа вдъхна сладостния аромат на парфюма й и му се прииска да прати по дяволите всичко и цяла нощ да прави любов с чувствената жена, която сега бе в прегръдките му.

„Първо работата, после удоволствията“, напомни си той. Толкова дълго бе живял според това правило, че то се бе превърнало в негова втора природа. Но никога досега не се бе чувствал по-изкушен да го наруши заради нещо по-лично.

Сара вдигна глава с блажена усмивка.

— За мен? Ти си ми купил подарък?

Очевидното удоволствие, озарило сияещото й лице, го накара да се почувства като първокласен мръсник.

— Не е точно подарък — призна той разкаяно. Пусна я, за да вземе пакетите. — По-скоро нещо като екипировка.

— О! — Усмивката й стана малко по-колеблива, защото осъзна, че Ноа все пак се интересува повече от кражбата, отколкото от нея. — Е, да видя какво си донесъл — каза тя с насилен ентусиазъм.

Ноа извади найлонов анцуг.

— Би трябвало да ти стане — измери с поглед тялото й.

Тя погледна етикета и взе анцуга от ръцете му. Бе точно нейният размер, съгласи се наум. Не й се мислеше как Ноа е станал такъв специалист по отгатване на женските размери.

— Нямаше да се сетя, че вкусът ти се разпростира и върху такива неща — пошегува се тя, опъвайки еластичната материя.

Ноа се засмя:

— Не е каквото мислиш. Колкото и да е приятна тази рокля, която си облякла, не мога да си представя как с нея ще пълзиш през онези тръби.

Сара сведе очи към дългата до пода дреха.

— Не се бях замислила за това. — Огледа тънката материя.

— Прав си, разбира се. Но не мога ли да облека просто джинси и тениска?

— Това е по-добро — увери я той. — Не искам да се закачиш за нещо вътре.

При тази мисъл Сара видимо потрепери.

— И аз — съгласи се тя разгорещено.

— Има и качулка, за да не ти се изцапа косата — обясни той услужливо.

Сара успя да изобрази една слаба усмивка:

— За всичко си помислил.