Джоан Рос - В клопка

— Чувала съм, че можете да проследите произхода си няколко поколения назад. Завиждам ви за това. Повечето американци не могат.

— О, мила моя — сподели баронесата, — семейните ни корени винаги са били много важни за нас. — Взе нова чаша с шампанско от сребърния поднос на минаващата покрай тях сервитьорка и остави празната. — Ние сме от маджарите, първите унгарци, които са завладели тази територия през девети век, след като са напуснали Урал.

— Девети век — повтори Сара, все още насочила цялото си внимание към вратата. — Само като си представи човек…

— Добавили сме и венециански клон към фамилията, когато Зара въстанала срещу венецианската република и се поставила под покровителството на моя предшественик, крал Бела Трети — продължаваше Гизела.

— Ако добре помня историята, това е било много отдавна. Преди венецианските кръстоносни походи.

— Дванайсети век — потвърди баронесата. — О, да, Левински е много стара фамилия. Казвала ли съм ти някога, че Петър Велики е обожавал вината на нашето семейство?

— Мисля, че съм чувала за това — отвърна Сара и в този момент видя Ноа да влиза в стаята. — Извинете ме.

Знаеше, че баронесата ги наблюдава, затова го поздрави любезно, сякаш не бяха нищо повече от познати покрай работата.

— Господин Ланкастър, колко мило, че успяхте да дойдете тази вечер.

— Не бих я пропуснал за нищо на света — отговори Ноа. — Къде е Бренд? — попита той Сара с половин уста.

Тя се престори, че отпива от вече стоплилото се шампанско.

— Представа нямам. Тук съм от половин час, а той още не се е появил.

Ноа се намръщи:

— Интересно.

— И на мен така ми се струва. Мислиш ли, че подозира нещо?

— Не знам. Къде е Тейлър?

— Беше тук преди малко, но напоследък не съм го виждала. Баронесата ме хвана да слушам историята на знатния й род. Като говорим за това… — Гласът й угасна, защото видя как Гизела се насочва към тях.

— Ноа, скъп-пи — възкликна тя възторжено, — сега вече празненството може да започне. — Хвана с две ръце лицето му и го целуна.

Сара нямаше намерение да седи и да гледа как тази жена се натиска на Ноа. Изпитваше непреодолимото желание да изскубне косата й от изрусените корени. Нямаше ли това да отклони вниманието, помисли и се усмихна наум.

— Извинете ме, ще отида да сменя питието си — рече тя.

— Разбира се, мила — отговори баронесата нехайно. — Приятно прекарване. Аз ще се погрижа за забавленията на гостите. — Хвана Ноа под ръка.

— Не се и съмнявам — измърмори Сара.

Реши, че моментът да си вземе гуменките не е по-лош от който и да е друг и тръгна по коридора към стълбите. Когато Питър излезе от кабинета на Малкълм, Сара нямаше къде да се скрие.

Той сякаш се изненада, че я вижда.

— Сара, какво правиш тук?

— Оставих любимото си червило горе. Отивах да си го взема.

Това изглежда го задоволи.

— Казах ли ти колко прелестна си тази вечер?

— Каза ми — отвърна тя и се насили да се усмихне. Погледна зад гърба му. — Малкълм тук ли е?

— В стаята си е — обясни Питър. — Тази вечер не се чувства добре. Помоли ме да му донеса някои документи.

— Значи е достатъчно добре, за да работи, но не е достатъчно добре, за да дойде на приема?

Питър се усмихна снизходително.

— Знаеш какъв работохолик е този човек. Сигурно и на смъртния си одър ще пише.

— Ами приема? — попита Сара, трескаво обмисляйки как ще се отрази това на плановете на Ноа.

— Ще му донеса тези документи и ще предам извиненията му на гостите. При толкова много храна и напитки никой няма да почувства липсата му.

— Сигурно.

Питър хвана ръката й и започна да я гали.

— Нямаше те тези два дни.

Сара преглътна отвращението си от докосването му.

— Обясних това на Малкълм. Може да съм се съгласила да работя с вас двамата, но това не значи, че ми харесва.

Той изцъка с език.

— Още ли ми се сърдиш? Мислех, че сме се разбрали за това.

Тя успя спокойно да посрещне изпитателния му поглед.

— Аз всъщност не ти вярвам, Питър. Ти от години работиш с Малкълм, а си готов да го предадеш. Защо трябва да очаквам по-добро отношение към мен?

Той прекара пръст по лицето й.

— Защото, любов моя, ти си много по-привлекателна от Малкълм Бренд.

— А баронесата?

Той присви очи.

— Какво баронесата?

Сара сви рамене.

— Определено я намираше достатъчно интригуваща, докато яздехме онази сутрин.

За нейна изненада той се разсмя.

— Ето значи защо си толкова студена към мен. Ти ревнуваш!