Джоан Рос - В клопка

— Почти се изкушавам точно това да направя — призна той с едва прикрито нетърпение.

Сара не можеше да се сдържи да не го подразни.

— Това не ме изненадва. В края на краищата, мъж, който си изкарва хляба като теб, несъмнено е способен да удари жена.

Разбра, че е стигнала прекалено далеч, когато в дълбините на очите му блеснаха пламъци. Преди да е разбрала какво става, Ноа скочи от стола. Миг по-късно се озова здраво хваната в прегръдката му.

— Вземи си думите назад — изкомандва той сърдито.

Стори й се, че зад отчуждението в очите му премина сянка на болка, но острото чувство за предателство не й позволяваше да я приеме.

— Не.

Той притисна тялото си към нейното. Сара залитна към стената. Широките му рамене, опрени в нейните, забитата в корема й катарама на колана му, твърдите му бедра, цялото му силно тяло бяха едновременно плашещи и възбуждащи.

— Тогава ми кажи, че наистина вярваш, че снощи не бе нищо друго, освен една лъжа.

Нямаше накъде да бяга, нямаше къде да се дене от нежеланата реакция на собственото си непокорно тяло. Сара се опита да измисли някакъв язвителен отговор, помъчи се да си напомни, че това е човек без скрупули, човек, свикнал да взема от живота всичко, което поиска. Както снощи бе взел нея. Но над съзнанието й се спускаше гъста мъгла и всичко, за което можеше да мисли, бе топлината на тялото му, което така съвършено пасваше на нейното собствено податливо тяло.

— Пусни ме — помоли тя тихо.

— Ще те пусна — съгласи се Ноа, мъчейки се да си спомни, че силата никога нищо не решава. — Веднага, щом ми докажеш, че не ме искаш.

Наклони глава. Намерението му бе съвсем ясно. Вместо да се отвърне, Сара затвори очи. Устните им се срещнаха сляпо, настойчиво, разумът бе изпепелен от страст, враждебността бе стопена от желание. Тя се изви към него, треперещите й колене омекнаха и ако не бе силното тяло на Ноа да я подкрепя, Сара би се свлякла на пода.

Точно когато й се струваше, че ще се взриви, Ноа прекъсна целувката. Изражението му вече не бе толкова сурово, но очите му още горяха. Устните му бяха на сантиметри от нейните.

— Кажи ми, че не го чувстваш — осмели се да произнесе той с дрезгав, пресекващ глас, изтръгнал се дълбоко от душата му. — Кажи ми, че аз съм единственият, който полудява.

Бе изговорила прекалено много лъжи. Вече едва се понасяше. А когато погледна в очите на Ноа, Сара разбра, че него никога не би могла да излъже. Не и след снощи.

— Не си единственият — прошепна тя. — Господ да ми е на помощ, Ноа, не искам да чувствам това към теб. Но го чувствам.

Устните му леко докоснаха нейните.

— Това е всичко, което искам.

Внезапно я пусна и Сара се почувства ограбена.

— Ноа?

Погледът му бе топъл, а доволната му усмивка смекчаваше изражението му.

— Ще се върна — обеща той. — Имам много работа, след като толкова късно се налага да променим плана. — Обърна се и тръгна към кухненската врата.

Сърцето на Сара се сви — тя изведнъж осъзна, че Ноа няма намерение да иска от нея да направи невъзможното. Бе готов да рискува скъпоценната си корона, за да й спести неудобството, което знаеше, че би изпитала, ако е принудена да пълзи през тъмните тесни тръби на вентилационната инсталация. Но тогава й дойде наум друга мисъл. Той рискуваше също и своя живот, своята свобода. Въпреки че все още бе твърдо решена да се опита да убеди Ноа да върне короната на съответните власти, тя знаеше, че не може да го спре да извърши самата кражба. Предизвикателството бе станало най-важно от всичко, по-важно дори от плячкосаните богатства на Малкълм.

Тя потърка разсеяно китките си. Знаеше, че кожата й ще носи следите от силните му пръсти. Но това не я безпокоеше. Снощи Ноа я бе дамгосал като своя по много по-първичен начин.

— Наистина ли не е възможно да се направи по друг начин? — попита тя тихо.

Ноа спря насред крачка и бавно се обърна. Като видя пребледнялото й лице, го прониза остро чувство за вина.

— Няма да е лесно. — После й намигна окуражително. — Но не затормозявай прекрасната си главичка. Аз се славя с това, че правя невъзможното.

Сара пое дълбоко въздух.

— Ще го направя.

В този момент Ноа разбра какво чувство изпитва към Сара Медисън. Обичаше я, осъзна той с изненада и почуда. Въпреки че това сега бе кристално ясно като планински поток, Ноа знаеше, че Сара не е готова за никакви емоционални декларации. Тя имаше всички основания да мрази това, за което той се представяше. Тя нямаше лесно да признае чувствата си. Но въпреки че може и да не го осъзнаваше, като се съгласи да влезе в тези тръби, тя заяви любовта си толкова силно, колкото ако бе изкрещяла от върха на покрива.