Джоан Рос - В клопка

Времето престана да съществува. Сара се мъчеше да изрази чувствата, които не можеше да изкаже с думи. Но с горещите си милувки, с целувките, с които обсипваше тялото му, казваше на Ноа, че който й да е той, каквото и да прави, тя му вярва. С целия си живот.

Ноа не можеше да понесе нищо повече. Той обърна Сара по гръб и се спусна над очакващото го тяло. Когато очите им се срещнаха, зениците на Сара се разшириха.

— Да — прошепна тя и се обви около него. — Да, да, да!

Сара се събуди от чуруликащите пред прозореца птички. Ноа се бе опрял на лакът и я гледаше с доволна усмивка.

— Ако можех да рисувам — каза той, — щях да те уловя точно така.

Макар Сара да знаеше, че би трябвало да се чувства неудобно заради присъствието на гол крадец в леглото й, спомените от предишната нощ я накараха да се усмихне.

— Никоя жена, която има ум в главата, не би позволила на никой мъж да я нарисува веднага щом се е събудила — възрази тя и вдигна ръка да отметне един рус кичур от очите си.

Ноа хвана ръката й и положи една целувка върху дланта. С другата си ръка прибра косата й зад ушите.

— Напротив, точно тогава жената е най-красива. Още не е имала време да си надене благопристойната облагородена маска, и очите й са пълни със страст, а устните й са топли и подмамващи. — Прекара пръст по лицето й. — Особено ако предишната нощ е била добре любена.

— Говориш като специалист по жените на следващата сутрин — отбеляза тя, опитвайки се гласът й да прозвучи студено и безразлично. Вместо това обаче в тона й се долавяше въпрос.

— Аз съм специалист по теб — поправи я той. — Ти полагаш огромни усилия, за да си изградиш образ на силна и независима жена, Сара Медисън. Но дълбоко в себе си ти си топла и страстна. Трябва ти мъж, който да подхожда на страстта ти.

— И ти мислиш, че този мъж си ти.

Устните му леко докоснаха нейните.

— Знам, че съм аз. Ние с теб си подхождаме, любов моя. Никога не съм срещал жена, която да желая повече, отколкото теб. От която да имам нужда повече, отколкото от теб. Ти сега си моя, Сара.

Сара се сепна от дълбочината на чувствата в гласа му.

— Ноа, това, което се случи снощи между нас, беше прекрасно. Никога не съм преживявала нещо подобно — призна тя. — Но не трябва неправилно да го тълкуваме.

Той вдигна вежди.

— И какво точно беше то?

Сара се измъкна от прегръдките му. Чувстваше се безпричинно уязвима под погледа му, който изведнъж бе станал твърд. Придърпа смачкания чаршаф да го увие около себе си и в очите му се изписа подигравка.

— Секс — промълви тихо тя.

Нежното му изражението отново се върна. Той прекара пръст по кожата й над ръба на чаршафа.

— Знаеш, че не е така.

Тя поклати глава.

— Ноа, между нас не може да има нищо друго.

— Защо?

— Защото е прекалено скоро. — Той понечи да възрази и Сара пое дълбоко въздух. — И защото аз не искам да има нищо друго — заяви тя.

Ноа се намръщи:

— Снощи ти ми се довери. Не можеш да го отречеш.

Наистина не можеше. Но това не означаваше, че го одобрява.

— Два дни — напомни й той. — След два дни всичко ще е свършило и ние ще можем да се съсредоточим върху нас.

— Не може да има никакво „ние“ — настоя Сара. — След приема ти ще вземеш короната. Това е, което винаги си искал.

— Това беше преди да те срещна. Преди да правим любов.

Топлият му поглед заплашваше да я погуби.

— Не прави така, Ноа. Не е честно.

Той въздъхна и отстъпи.

— Печелиш. — Отметна чаршафа и с удоволствие се излегна до нея. — Ще живеем ден за ден.

Сара не вярваше съвсем на лесното му примирение.

— Обещаваш ли?

Усмивката, с която й отговори, не достигна до очите й.

— Обещавам. Но няма да се предам без бой.

Бе се надвесил над нея и Сара се мъчеше да не се поддаде на безкомпромисната му сила, на прелъстителната му поза. И при най-добри обстоятелства Ноа бе опасен мъж. Но когато бе гол, излъчваше мъжка сила, която й напомняше на гръцка статуя. Два дни, напомни си Сара. Сигурно за толкова малко време можеше да се удържи да не се поддаде на магията му.

— Не съм и очаквала да се предадеш без бой — каза тя тихо.

Ноа нямаше намерение да я пусне. В събота, след като вземеше короната, той щеше да замине. И тя щеше да дойде с него. Засега щеше да я остави да вярва в каквото иска. Тази работа зависеше от способността им да работят заедно. Но след приема на Бренд играта щеше да свърши, и той имаше намерение да победи.

— Трябва да се обличам — съобщи неочаквано. — Трябва да се погрижа за още някои неща преди приема. — Събра дрехите си от пода и излезе. След малко Сара чу душа.