Джоан Рос - В клопка

— Ноа, да не си накарал някой да открадне картината?

Той протегна ръка и разроши русите й коси. Погледът му бе нежен.

— Не точно. — Голямата му длан се спускаше към шията й и Сара знаеше, че той усеща как тя преглъща под приетите му.

— Какво значи това?

Гласът му бе тъмен, топъл и подмамващ.

— Сара — прошепна той, докато пръстите му си играеха с презрамката на нощницата й, — защо не се опиташ да ми повярваш? Само този път.

Ръцете му галеха раменете й и я подканваха да даде мълчаливото си съгласие. Топлината се разля по вените й като сгорещен мед.

— Ти си крадец — проплака тя и затвори очи под нежното терзание на невероятно интимните му ласки. Когато ръката му се плъзна между коприната на нощницата и кадифето на кожата й, за да обгърне гърдата й, Сара потрепери.

— Аз съм мъж — поправи я той пресипнало и притисна тялото си към нея, за да й позволи да почувства силата на желанието му. — Защо това не може да бъде достатъчно за теб?

Когато Сара отвори уста да обясни, устните му покриха нейните. Това бе една дълбока, упойваща целувка и когато той най-после вдигна глава, всичко, което тя успя да направи, бе да поеме треперливо въздух.

Очите му бяха като блестящи златни пламъци, които я изгаряха.

— Кажи ми, че не си въобразявам — помоли я той. Гласът му бе дрезгав и необичайно неравен. — Кажи ми, че и ти ме желаеш толкова, колкото аз теб.

Сара се люшкаше на ръба на умопомрачението, борейки се да преодолее първичната си реакция на усещането, че топлото му и твърдо тяло я притиска все по-дълбоко в дюшека.

Ноа чувстваше как тялото й трепери срещу него. Чувстваше бесните удари на сърцето й и виждаше неподправената страст в широко отворените й уплашени очи. Продължи да напредва, но се опита да я успокои:

— Не се страхувай от мен, любов моя — прошепна той в ухото й, докато пръстите му галеха гладката кожа от вътрешната страна на бедрото й. — Никога не бих сторил нищо, с което да те нараня.

Бавните му ръце, които обхождаха тялото й под синята копринена нощница бяха толкова умели, толкова опитни. Сара се отдаде на удоволствието от докосването му, без повече да се интересува дали поведението й не е неразумно или непредпазливо. Знаеше само, че никога досега не е изпитвала такова златно удоволствие.

Когато устните му се притиснаха към кожата й, тя извика от изгарящия я пламък. Тялото й се напрегна.

— Шшшт. — Дланите му я успокоиха и тя се отпусна, приемайки ласките му.

Плуваше в спокойно тропично море от удоволствие. Крайниците й бяха натежали, потънали в тиха топлина, а съзнанието й се носеше по вълните на ленива страст.

Ноа не бързаше, даваше й време да свикне с докосването му, с вкуса му, чакаше я да преодолее емоционалните си възражения срещу тяхната любов. Докато сваляше с една ръка нощницата от тялото й, другата му ръка не спираше нежните си ласки, движейки се от раменете до коленете й с вещина, която се дължеше много повече на чувства, отколкото на опитност.

Тялото й се поддаваше на докосването му като течно кадифе, млечнобялата й кожа блестеше на лунната светлина. Очите й бяха затворени и ако не бе начинът, по който бе започнала да се движи, Ноа би помислил, че е заспала.

В началото за Сара бе достатъчно да лежи неподвижно, да разрешава на изкусителните ръце на Ноа да изучават на воля тялото й. Но в нея започна да се надига непознато чувство, тъмно и настойчиво, раждащо едно почти болезнено желание. Тя изви гръб, търсейки докосването му, замята глава по възглавницата.

Чу тихи стонове и осъзна, че те излизат от собствените й устни. Напрежението в нея заплашваше да избухне и тя протегна ръце към Ноа, молейки го без думи.

— Не още — каза той и дъхът му изпълни устните й, докато палецът му галеше втвърденото изтръпнало зърно на гърдата й. — Ти още не си готова.

Изглежда бе решил да я обладае. Ръцете и устните му непрекъснато търсеха все нови точки на удоволствие, за чието съществуване Сара не бе и подозирала. Тя се мяташе в леглото, тялото й трепереше от желание, кожата й бе гореща и влажна. Ноа проследи с език пламтящата пътека от между гърдите до корема й. Завладялата я възбуда изпепели последните остатъци от разсъдък.

Ноа имаше чувството, че ще избухне от страстта, излъчваща се от всяка нейна пора. Не помнеше някога да е желал повече някоя жена. Не помнеше някога да е било по-важно да достави на някоя жена удоволствие.

Ролите се размениха толкова рязко, че той нямаше време да разбере кога е изгубил контрол. Внезапно крехките ръце на Сара започнаха да се движат по него, жадните й устни го вкусваха и измъчваха, докато от дълбините на гърдите му се изтръгна накъсан стон. Когато се опита да я привлече към себе си, Сара се изплъзна, решила да открие тайните му, както той бе открил нейните.