Джоан Рос - В клопка

Сара кимна.

— Съжалявам, че те ядосах.

— Не беше заради това, което каза — излъга Сара.

Ноа й се усмихна с половин уста.

— Разбира се, че беше заради него — поправи я той. — И ако те интересува, аз не крада короната, защото съм имал тежко детство. Нито защото се бунтувам срещу богатата средна класа, от която произхождам. Дори не и за удоволствие. Отдавна съм минал възрастта на глупавите младежки лудории.

— Защо тогава го правиш? — попита тя тихо.

Той притисна пръст към устните й.

— Задаваш прекалено много въпроси.

Сара се отдръпна рязко и отиде да отвори вратата на хладилника.

— Има кола, мляко, бяло вино и бира. Какво искаш?

— Бира — отговори той без желание.

— Прекрасно — отсече тя и стовари бутилката върху масата.

Хубавото настроение се бе изпарило и докато вечеряха мълчаливо, никой от тях не прояви желание за разговор. Сара забеляза, че картофите са изпържени по най-съвършен начин — хрупкави и златисти отвън, сочни отвътре. Но въпреки това те й тежаха като топка в стомаха, заедно с останалата част от вечерята. Не се почувства по-добре и след две чаши вино.

— Цяла вечер ли ще се цупиш? — попита най-накрая Ноа.

Тя нареди изплакнатите чинии в миялната машина.

— Не се цупя.

Ноа намери препарата и го сипа в машината.

— Значи много добре имитираш цупене.

Сара се обърна към него. Мокрите й ръце оставиха влажни петна върху белите й джинси.

— Имах лош ден. По-точно цялата седмица беше абсолютно отвратителна. Бях заплашвана, изнудвана и шпионирана. Очаквам всеки момент на вратата да се появи ФБР, за да ме прибере в затвора, задето съм продала фалшификат на Мане на някаква галерия във Филаделфия, за която никога не съм чувала. И когато наистина дойдат, ще ми бъде ужасно трудно да докажа своята невинност, след като ме заварят в компанията на човек, когото вероятно издирват всички разузнавателни служби от ФБР през Интерпол до КГБ. — Не й хареса виновното изражение, което се мярна на лицето му. — О, Ноа, нали не и КГБ?

Той й се усмихна накриво.

— Мисля, че това е едно от нещата, които не искаш да знаеш.

Сара се отпусна на един фотьойл и покри лицето си с ръце.

— Прав си — простена тя. — Не искам. Не искам да знам какво си откраднал от руснаците. — Вдигна глава: — Те няма как да знаят къде си, нали?

— Последното, което чух е, че са отпразнували гибелта ми в афганистанските планини.

Очите й се разшириха:

— В Афганистан ли?

Ноа сви рамене.

— Малко е трудно да се обясни.

— Не си прави труда — отвърна Сара с дълбока въздишка.

— Никога не съм издържала на мъчения. Сигурно бих им казала всичко, което зная. — В сините й очи се четеше искрено страдание. — И отгоре на всичко след два дни ще открадна нещо, което по право принадлежи на турската държава! Можеш ли да си представиш на какво прилича животът в турски затвор?

— Сигурно има много да се желае от обслужването по стаите — съгласи се той.

Сара вдигна ръце.

— Всичко това е само един кошмар — заяви тя убедено.

— Ако не мърдам, на сутринта ще се събудя и нищо няма да помня. Дженифър ще прегаря филийките, а Кевин ще закусва и през това време ще ми разказва с убийствени подробности за последните приключения на Конън Варварина.

— Искаш ли кафе?

— Искам да си отидеш. В Афганистан или където и да е, откъдето си дошъл. — Примигна, сякаш се надяваше той да изчезне. Нямаше такъв късмет.

— Ще изчезна — обеща Ноа. — Щом взема короната.

— Отново тази проклета корона! — избухна Сара. — Преди един месец не бях и чувала за нея. Сега тя преобърна целия ми живот.

Ноа несръчно я погали по главата с голямата си ръка.

— След два дни всичко ще свърши — успокои я той.

— След два дни и двамата може да сме мъртви.

Той приседна на ръба на масата, хвана с две ръце брадичката й и я повдигна. Спокойният му поглед срещна разтревожените й очи.

— Обещах ти, че няма да позволя нищо да ти се случи.

— Стига да не трябва да избираш между мен и скъпоценната си корона — възрази тя.

Пръстите му се свиха.

— Това е долно обвинение. За мен ти си много по-важна от каквато и да е корона.

Искаше й се да му повярва.

— Казваш го, сякаш си вярваш — прошепна тя.

— Виж какво, денят, в който дотолкова объркам ценностите, ще е денят, в който ще се откажа от всичко и ще се заема с риболов.

Тя не можеше да остави тази възможност да й се изплъзне.

— Ти все едно би могъл да го направиш — намекна му тя с надежда. — Още сега. Още тази вечер.