Джоан Рос - В клопка

— Не, Дан — възрази тя с изкуствено лъчезарна усмивка. — Дойде в много подходящ момент. — Отиде да вземе чашата от него, без да обръща внимание на объркания поглед на Ноа.

Дан сякаш не забелязваше напрежението, виещо се около тях. Той седна и загледа Ноа очаквателно.

— Е, какви са новините за алармената инсталация?

— Има само един контролен ключ — съобщи Ноа. — На върха на стълбите.

— Можем ли да изключим тока?

Ноа поклати глава.

— Осигурил го е. Автоматично се включва резервният генератор.

Дан потърка брадичката си.

— Чувствителен към тегло под ли използва, или фотоелектрични лъчи?

— И двете.

Сара не разбираше защо Ноа изглежда толкова доволен от себе си. Не че беше кой знае какъв специалист, но бе чела достатъчно шпионски романи, за да е сигурна, че Малкълм е помислил за всичко.

— Доколкото разбирам, си решил да вземеш короната по време на купона — каза Дан.

— Така ще е най-добре — кимна Ноа.

Дан стана от стола си.

— Е, след като всичко е под контрол, аз ще си тръгвам. Ще се видим в събота вечерта. — Обърна се към Сара с приветлива усмивка: — Довиждане, Сара. Радвам се, че се запознахме. Не помня някога да сме имали толкова хубав член на нашия отбор.

— И на мен ми беше приятно — откликна тя и с изненада почувства, че е искрена. Дан може и да беше само още един крадец, но наистина й се стори много симпатичен. Какво ли ставаше с нейните понятия за морал?

Ноа го изпрати до вратата и тя наостри уши да чуе какво си приказват, но говореха много тихо и не можеше да различи думите.

— И така — попита Ноа, когато се върна при нея, — как е главата?

— По-добре — отвърна Сара разсеяно. — Ако съм член на отбора, как се получава така, че съм единствената, която не знае какво става?

Той я погледна, сякаш не разбираше за какво му говори.

— Ти знаеш всичко, което трябва да знаеш.

Сара се стегна.

— Започна да ми писва всеки да си мисли, че може да ме използва за собствените си престъпни цели — възмути се тя.

— Имаш ли в кухнята нещо, от което може да се приготви една прилична вечеря? — попита внезапно Ноа.

— Не знам. По дяволите, Ноа, искам да си честен с мен.

— Ще ти кажа всичко, което мога. След вечеря.

Не беше много, но все пак бе нещо, реши тя.

— Добре — съгласи се с въздишка. — Да видим какво има Дженифър в хладилника. Но те предупреждавам да не очакваш кой знае какво.

Намериха продукти за хамбургери и Сара започна да меси тестото.

— Знаеш ли — напомни му тя, — все още ми дължиш един разказ за баща ти.

— Вярно — съгласи се Ноа с готовност, пъхнал глава в хладилника. — Хей, току-що намерих няколко картофа. Можем да си ги опържим.

— Щом не те мързи, заповядай. Картофобелачката е в най-горното чекмедже.

— Ще стане супер! — възкликна той щастливо и започна да покрива дъното на умивалника с къдрави картофени кори.

— Признавам, че се оправяш добре в кухнята.

Той й намигна.

— Ще видиш, че се оправям добре и в останалата част от къщата.

Докато му подаваше дъската за рязане, Сара не можеше да не забележи прелъстителния блясък в очите му.

— Доколкото си спомням, щеше да ми разказваш за баща си.

Ноа започна да реже картофите на дълги тънки ленти.

— Няма да ме оставиш на мира, а?

— По никой начин. — Тя сложи питките в една чиния и се зарови в шкафа да търси фритюрника. — Дължиш ми го.

Той въздъхна тежко.

— Моето семейство не е любимата ми тема за разговор.

Сара се опита да измъкне фритюрника от най-вътрешния ъгъл на шкафа и по пода се разпиляха тенджери и тигани. Ноа остави картофите и клекна до нея да й помогне.

— Добра система за подреждане имате — отбеляза той.

— Ти сам се покани на вечеря. Ако не ти харесва, винаги можеш да отидеш да ядеш в хотела.

Ноа се извъртя и бързо я целуна по здраво стиснатите устни.

— Не се впрягай. Само направих едно наблюдение. — Загледа я как хвърля тиганите обратно по рафтовете. — Ще се съберат по-добре, ако сложиш малките в големите — предложи той услужливо.

Сара му хвърли един поглед.

— Защо не запазиш наблюденията си за себе си? Освен това щеше да ми разказваш за твоето семейство. Какъв е проблемът, и те ли са професионални мошеници?

Това го разсмя.

— И така може да се каже — рече той и й подаде един капак, който се бе изтъркулил в ъгъла на малката кухня, — моите родители ме смятат за техния блуден син.

— Напълно ги разбирам. — Тя хвърли капака върху пирамидата от кухненски съдове и бързо затвори вратата на шкафа. И двамата се загледаха напрегнато към бюфета.