Джоан Рос - В клопка

— Нямам намерение да се обвържа с един крадец. Не бих могла да живея по този начин.

Той обаче не й позволи да се отклони от темата.

— Ами ако не бяха крадец?

Сара чувстваше как става все по-слаба с всяка изминала секунда.

— Невъзможно е да се отговори на този въпрос — възрази тя. — Ако не беше крадец, нямаше да си този, който си, така че не знам какво бих изпитвала към теб.

— А какво изпитваш към мен? — попита той с искрено любопитство. Твърдите му устни бяха на сантиметри от нейните и Сара усети, че копнее да ги почувства. Помъчи се да измисли още една лъжа, ала Ноа долови намерението й.

— Истината! — заповяда той тихо.

Тя въздъхна и разруши контакта, като се надигна от масата.

— Никога не съм срещала човек като теб. Твоят живот е толкова различен от моя — аз винаги съм предпочитала спокойните и отъпкани пътеки, докато ти изглежда обичаш опасното преследване… Разбира се, ти ме привличаш — призна тя. — Но аз не се впускам в случайни връзки. И между нас не може да има нищо повече.

Ноа също стана, облегна гръб на кухненския шкаф и кръстоса крака.

— Да видим дали съм разбрал — започна бавно. — Аз те привличам, защото съм крадец. Но ти няма да се поддадеш на това привличане, защото съм крадец.

— Знам, че звучи глупаво — протестира тя слабо. — Но ти поиска истината. А това е начинът, по който аз се чувствам.

За нейна изненада той се усмихна.

— Пазил ме Бог да оспорвам такива сложни съображения — рече отстъпчиво.

Сара бе потресена, че толкова бързо се съгласи с нея.

— Това ли ще ми кажеш?

— Това — потвърди той. — Освен ако размислиш. Винаги съм готов да преговарям за промяна на условията на нашето съдружие.

— Като говорим за съдружие, как да се измъкна от тази каша с Малкълм? — попита тя, пренасочвайки вниманието си към своя съвсем реален проблем.

— Първото, което трябва да се направи, е да се предупреди тази галерия да не продава твоя фалшификат. — Като усети острия й поглед, той шеговито вдигна ръце: — Извинявай. Твоето копие.

Сара кимна.

— Това е по-добре. Със сигурност не е престъпление да нарисуваш копие.

— Разбира се — съгласи се той. — Ако обаче копировачът е подписал копието с името на художника на оригиналната картина, а след това го е пробутал на една галерия във Филаделфия, властите може да го заподозрат в измама.

— Ти нали ми се обади през нощта, когато се твърди, че съм била във Филаделфия. Значи много добре знаеш, че не е възможно аз да съм продала тази картина.

— Искаш ли да дойда с теб във ФБР? — предложи той услужливо.

— За нищо на света!

Ноа доби оскърбен вид.

— Само се опитвах да ти помогна.

— По дяволите, ти си специалист! — избухна тя. — Измисли нещо друго.

— Можем да откраднем обратно картината от галерията.

Сара невярващо вдигна ръце.

— Да не си посмял някога дори да ми предлагаш такова нещо!

Ноа се ухили дяволито.

— Майтапех се.

Тя взе от бюфета шишенце с аспирин и изсипа в шепата си две таблетки. Помисли малко, добави още една и си наля чаша вода от бутилката в хладилника.

— Глава ли те боли? — попита Ноа загрижено.

— Ще се пръсне. Днес беше ужасен ден.

— Трябва да си легнеш.

Той се изправи, преметна ръка през раменете й и я изведе от кухнята. Зад първата врата, която отвори, се видяха бейзболна топка и бухалка.

— Опа! — Направи още няколко крачки по коридора. — Това повече прилича — забеляза той, оглеждайки тапетите на жълти цветя. — Лягай, а аз ще ти донеса телефона.

— За какво ми е телефон?

— Ще се обадиш на Бренд и ще му кажеш, че си премислила и си решила да рисуваш неговите фалшификати.

— Няма!

— Но ще си делите печалбата — продължи той, сякаш не бе чул разгорещения й протест. — После ще му съобщиш, че си се преместила обратно у дома си.

— Ами ако той възрази?

— Няма да възрази. Той ще получи точно това, което иска. Не му трябваш повече в къщата. — Лицето му стана твърдо. — Кога се връща сестра ти?

— Няма да я има до неделя — призна Сара, без да мисли и се пъхна под завивките.

— Още по-добре. Аз ще живея тук, докато свършим тая работа.

— Няма да живееш тук!

— Разбира се, че ще остана — възрази той спокойно. — За съжаление, днес следобед имам още малко работа в къщата на Бренд. Но ще уредя един приятел да стои при теб, докато се върна.

— Не ми трябва бавачка.

Ноа тихо изруга, седна на ръба на леглото и хвана здраво лицето й в дланите си.

— Ако още не ти е светнало, тези дни ще се движиш в много лоша компания. Стига само на Бренд или на Тейлър да им хрумне, че се опитваш да ги преметнеш, и ще си имаш много неприятности. Не мога да поема този риск.