Джоан Рос - В клопка

Питър свали насила пръстите от очите й, пъхна в тях чашата и я повдигна към устните й. Погледът му бе почти съчувствен. Сара бавно отпи и замайването й постепенно започна да преминава.

— Не можете да ме въвличате в такова нещо — запротестира тя. — Ще кажа на полицията истината. Че нямам нищо общо с това.

Малкълм въздъхна.

— Безкрайно усложняваш нещата, Сара. Питър, кажи на нашата упорита млада дама кой е подписал сметката за продажбата.

— Сара Медисън — съобщи Питър тихо.

Мисълта, че те се опитват да го стоварят на нейната глава толкова я ядоса, че главата й моментално се проясни.

— Това нищо не доказва — възрази тя. — Аз никога не съм ходила във Филаделфия.

— Покажи й билетите за самолета — рязко заповяда Малкълм.

Питър бръкна във вътрешния джоб на сивото си сако и извади лист хартия, който се оказа ксероксно копие на двупосочен билет на името на Сара Медисън от Феникс до Филаделфия и обратно. Тя погледна датата. Беше първата вечер, която прекара в къщата.

— Значи затова ми предложихте да живея тук? — обвини ги разгорещено. — Без свидетели не мога да докажа, че през цялото време съм била във Феникс.

Тънките устни на Малкълм се изкривиха в усмивка.

— Ти беше заминала за една нощ — поправи я той. — Имала си достатъчно време да отлетиш до Филаделфия, да продадеш фалшификата и да се върнеш във Феникс следващия ден следобед.

Много хитро измислено, съобрази Сара. Но имаше нещо, което Малкълм не знаеше. Имаше един човек, който можеше да потвърди, че рано сутринта тя си е била вкъщи — Ноа. Той й се бе обадил по телефона и я бе събудил от дълбок сън. От тази мисъл настроението й се повиши — за малко, докато се сети кой е Ноа. Каква вероятност имаше властите да повярват на думите на един крадец? Без съмнение щяха да решат, че двамата са работили заедно.

— Вие сте отвратителни! — извика тя. Пламтящите й очи прескачаха от Малкълм към Питър. — И двамата!

— Казах ти, Сара — напомни й Малкълм безгрижно. — Човек трябва да има инстинкт на убиец, за да оцелее. — Усмихна й се студено и победоносно. — За съжаление, през следващите няколко дни ще имам работа, която няма да ни позволи да обсъждаме нашето бъдещо сътрудничество. Приемам, интервюто за „Арт Дайджест“ и още нещо, което не те засяга. Но можеш да бъдеш спокойна, скъпа моя, че много скоро ще стигнем до същността.

С тези думи той излезе и остави Сара и Питър сами.

— Как можа да постъпиш така с мен?! — Тя скочи от фотьойла и се обърна рязко към него. — Мислех, че поне ти си ми приятел.

Питър със съжаление поклати глава.

— Ти току-що откри нещо много важно за този бизнес, Сара. Тук нямаш приятели. Имаш интереси.

— И в твой интерес беше да помогнеш на Малкълм да изплете гадната си мрежа, за да ме изнудва? — попита тя язвително.

— Точно така.

— Ами аз?

През очите му премина сянка.

— В момента доста си закъсала — призна той. — Но не е задължително нещата да останат така.

Тя го погледна подозрително.

— Какво значи това?

— Ти вече знаеш за картините. Незаконно получените се пазят в склада в подземието.

Сара кимна.

Очите на Питър светнаха от страст.

— Ще вземем и тях. С тези картини и с короната ще имаме достатъчно пари, за да изживеем живота си в лукс в Бразилия, където нито Малкълм, нито властите някога ще ни намерят.

Сара се вгледа в необичайното му изражение.

— Ти май наистина го мразиш, а?

Устните му неумолимо се стиснаха.

— Имам си причини. Ти не си единствената муха, която той е оплел в лепкавата си мрежа. Но този път Малкълм Бренд ще научи, че дори той може да бъде изигран.

Той наведе глава и горещо я целуна. Устните му се притиснаха към нейните с почти плашеща сила. Сара се опита да се отдръпне, но Питър обви ръце около нея с нарастваща страст.

Сара тъкмо бе решила да изрита Питър в пищялките, когато чу един прекрасно познат глас.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, но дали бих могъл да поговоря с госпожица Медисън? — Ноа се бе облегнал на касата на вратата. Лицето му бе изненадващо безизразно като за тези обстоятелства.

Питър пусна Сара толкова рязко, че тя едва не падна назад във фотьойла.

— Ще довършим това по-късно — обеща й той през зъби, преди да насочи вниманието си към Ноа: — Ваша е — каза му сговорчиво и излезе от стаята.

— Много е готин — забеляза Ноа и влезе в ателието.

— Не беше се нахвърлил върху теб — сопна се Сара. — Повярвай ми, в тази целувка нямаше нищо, което дори отдалеч да прилича на готино. — Тя поклати глава. — Всичко това започва да излиза извън контрол. Няма да ми повярваш, ако ти разкажа какво се случи преди няколко минути.