Джоан Рос - В клопка

— Сара, ще трябва да…

— Знам — прекъсна го тя. — Да ти се доверя. — Вложи презрителни нотки в думите, които бе чувала прекалено често през последните два дни.

— Слушай — предложи той, — обещавам, че когато вземем короната, ще ти разкажа всичко.

— Всичко ли? — попита тя недоверчиво.

Той кимна.

— Всичко.

Сара се замисли над това предложение. Повече от всичко на света й се искаше да му повярва.

— Първо трябва да знам едно нещо — заяви тя.

— Сара — възрази Ноа, — не можеш ли просто още два дни да ме приемаш без въпроси?

— Женен ли си?

Той изглеждаше искрено потресен от въпроса й.

— Има ли значение?

— За мен има — настоя тя.

Изражението му се смекчи.

— Сара, ти си една прекрасна, храбра жена. Сигурно бих си мечтал да правя любов с теб, дори ако у дома наистина ме чакаха жена и пълна къща с деца.

Сара си каза, че бе поискала да знае истината. Защо тогава се чувстваше толкова противно?

Светлокафявите му очи се плъзнаха по нея и я сгорещиха, сякаш я бе обходил с големите си силни ръце.

— Разликата е, че ако наистина бях женен, в края на краищата нямаше да се опитвам да правя любов с теб. Аз съм моногамен мъж, Сара Медисън. Нещастната жена, която се хване с мен, ще се окаже закопчана за мен. За цял живот.

Закопчана. Смешен начин да се каже, помисли Сара. Да, колкото и да е странно, тя се чувстваше точно така. Не искаше да се вълнува за Ноа. И определено не искаше да прекара живота си в тревоги дали той ще се върне без проблеми при нея в края на деня, или не. Но не можеше да му обърне гръб. Не и в този момент.

Може би, помисли тя с надежда, след като му помогнеше да вземе короната на Малкълм, щеше да успее да го убеди да се откаже от престъпния живот. Не знаеше нищо за него. Може би крадеше, защото е имал тежко детство. Ако бе така, винаги имаше шанс, когато Ноа осъзнае, че някой наистина се вълнува какво ще му се случи, да приеме това като достатъчна компенсация за миналите обиди.

— Ще остана — съгласи се тя накрая. — До след приема.

Ноа я привлече в прегръдките си. Сара се опита да се измъкне, но пръстите му се вплетоха в косите й, а устните му безпогрешно намериха нейните със страст, обуздана от нежност, каквато досега не бе изпитвал към никоя друга жена. Тих звук се отрони от нейните устни — полустон, полувъздишка — и я връхлетя ураган от желание, който не приличаше на нищо изпитвано досега. Светът се завъртя около нея и тя не можеше да направи нищо, освен да се вкопчи в Ноа, в целувката му, в докосването му, забравяйки всичките си замислени възражения.

— Ще съжаляваш за това — обеща той, когато най-сетне се отскубнаха да си поемат въздух.

Сара въздъхна и вдигна от пода ненужната вече кърпа.

— Вече съжалявам. — Грабна дрехите от леглото и влезе в банята да се облече.

Когато излезе, Ноа го нямаше. Тя не знаеше дали чувства облекчение или раздразнение от изчезването му. Но нямаше желание да се задълбочава в този въпрос, затова слезе в ателието си и се зае да поставя последни щрихи върху „Големият сив цирк“ на Марк Шагал.

— Точно така се чувствам — измърмори под носа си. — Сякаш съм насред един проклет цирк.

— Сама ли си говориш, Сара? Аз пък мислех, че това е признак за старост.

Сара вдигна очи и видя Малкълм, застанал на вратата.

— Това е признак за объркване — възрази тя.

Малкълм влезе и тя забеляза, че сутрешното натоварване си е казало думата. Той изглеждаше много по-стар, много по-слаб от обикновеното. Почти й стана мъчно за него, но си напомни, че на Малкълм Бренд са дадени много повече години, отколкото на баща й. Това й помогна да възстанови твърдостта си.

Зает с разглеждането на картината й, Малкълм не забеляза мрачното й изражение.

— Не разбирам защо трябва да си объркана. Както обикновено, си свършила забележителна работа. Ланкастър е прав — добави той почти на себе си. — Сигурно би могла да станеш невероятен фалшификатор, ако имаше по-престъпно съзнание.

Думите му бяха малко прекалено близо до истината.

— Нямам нерви за такива неща — отговори Сара честно. — Всеки момент щях да очаквам на вратата ми да позвъни ФБР.

— Очевидно някои хора смятат такива рискове за ободряващи — предположи той.

— Някои хора обичат и да скачат от самолети и да карат състезателни коли. Аз не съм от тях.

— Никакви рискове, а? — подразни я той. — Никой ли не ти е обяснявал нещата от живота? Светът е жесток, госпожичке. За да оцелееш, трябва да си груба.

Сара плясна малко оранжева боя върху лунния сърп.