Джоан Рос - В клопка

— Тя днес има рожден ден.

Малкълм изглеждаше смутен.

— Питър ми каза. Добре ли мина празненството?

Не беше в природата на Малкълм да се впуска в светски разговори. С всеки момент Сара все повече се изпълваше с лоши предчувствия.

— Чудесно. — Искаше й се да избяга от тежкия му поглед.

— Е, ако това искаше да ме питаш, ще ходя да си лягам. Днес беше тежък ден. — Подтисна една изиграна прозявка.

Бренд нямаше намерение да я пусне толкова лесно.

— Седни, Сара — заповяда той с нетърпящ възражения тон. — И ми кажи всичко, което знаеш за нашия господин Ланкастър.

Сара се отпусна на най-близкия стол, опитвайки се да запази самообладание. Кръвта бумтеше в ушите й, а устата й бе пресъхнала като Аризонската пустиня. Имаше чувството, че всеки момент може да припадне.

— Господин Ланкастър? — Сара се опита да обуздае гласа си и отчаяно се надяваше, че е постигнала безразличен тон. — Нищо не знам за него. — Записа си наум още една лъжа в списъка. Започваше да става безпринципна като Малкълм. Като Ноа. Е, тази мисъл вече бе подтискаща.

Стоманените очи на Малкълм се присвиха.

— Хайде, Сара, твоята работа е да познаваш света на изкуството.

— Знам всичко за историята на изкуството — съгласи се тя. — Но нямам много време за популярни четива като „Арт Дайджест“. Обикновено се ограничавам с дебели академични томове. — Като „Ранното християнско изкуство“, сети се тя и усети, че е сбъркала. Припряно продължи, преди и Малкълм да се е замислил за това: — Разбира се, знам за неговата репутация и мисля, че е чудесно, дето твоята колекция ще бъде отразена там. — Усмихна му се окуражително. — Само помисли колко ще ти се вдигне авторитетът.

— Няма да му навреди — рече Малкълм сърдито и стисна зъби. — Време е тези сноби със синята кръв да разберат, че пазарът не е запазен само за тях.

— Те наистина се държат малко високомерно.

— Като стана дума за сноби, защо мислиш, че Ланкастър се влачи с Гизела?

— Гизела? Баронесата? — Защо имаше чувството, че се намира насред криминален роман и всички освен нея знаят края му?

— Същата. Откак се е появила в града, тази жена създава само неприятности, знаеш в какъв смисъл.

— Изглежда си пада по Питър — опита се да го отклони Сара.

— Вече две години се мъчи да ми го открадне. Ами! На куково лято.

— Питър е много лоялен — отбеляза Сара, чудейки се защо ли Малкълм провежда този разговор с нея. Дали не я подозираше, че съзаклятничи с Питър? Или с Ноа? Изведнъж й се прииска никога да не бе чувала за никой от тях. — Откога Питър работи за теб?

— От двайсет години. И ще бъде до мен още двайсет, освен ако реша, че е станал ненужен. — Малкълм се усмихна мрачно. — Ние с Питър се разбираме.

— Това много помага, след като работата ви е толкова тясно свързана. — Малкълм не отговори и Сара усети, че той е потънал в мисли. Реши да се възползва от възможността да се измъкне. — Малкълм, извинявай, но съм много изморена. Ако не възразяваш, ще отида да си легна, преди да съм заспала насред разговора.

Той я изгледа учудено, сякаш бе изненадан, че е още тук.

— Разбира се — съгласи се разсеяно. — И без това след няколко часа трябва да ставам. Ланкастър иска рано сутринта да излезем да пояздим.

— Звучи добре за начало на деня. — Лично за Сара едва ли имаше нещо по-малко привлекателно от измъкването от леглото по изгрев слънце, ала Ноа май имаше причини да иска да събере всички заедно.

— Защо не дойдеш с нас? — предложи внезапно Малкълм.

— Ще станем четирима.

— Четирима ли?

— Ти, Ланкастър, Гизела и аз. — Той направи гримаса. — Ланкастър я е поканил. Каза, че щяла да придаде на интервюто допълнителен блясък. — Сви устни. — Изглежда, напоследък детронираните монарси са на мода.

— Предполагам, че господин Ланкастър знае какво се чете. — Надяваше се тонът й да е достатъчно уклончив.

— Сигурно — изсумтя Малкълм. — Въпреки това ми се иска да насъскам кучетата по нея. Чудя се как ли е разбрала, че той е в града.

— Представа нямам. Тя познава много хора. Може би е дочула слухове. — Сара успя да изобрази една окуражителна усмивка. — Мисля, че няма за какво да се безпокоиш. В края на краищата, господин Ланкастър е дошъл да интервюира теб, а не баронесата. Вероятно е точно както го казва. Включва я в статията, за да покаже, че имаш живописни и влиятелни приятели.

Той изглежда прие това.

— Това ми придава определена класа.

Сара въздъхна с облекчение.