Джоан Рос - В клопка

— Кое?

— Малкълм страдаше от същата болест, но преди три години го спасиха с троен байпас. — В гласа й прозвуча отдавнашна горчивина. — Клапата на баща ми даде възможност да се извърши тази дълга операция.

Ноа не можеше да не се трогне от сянката, затъмнила сините й очи.

— Наистина съжалявам. — Пръстите се обвиха около рамото й.

Тя не се отдръпна.

— Както ти казах, беше много отдавна. И не съм тръгнала да пропилявам целия си живот в търсене на отмъщение. Чак когато Питър ми предложи да рисувам тези копия, реших, че вече се намесва пръстът на съдбата.

— Тази възможност ти е паднала направо от небето.

Сега вече усмивката й бе истинска.

— Точно така. Не знаех какво са замислили, но разбирах, че не ми казват истинската причина за тези копия. А след като дойдох в къщата, чух как Малкълм и Питър говорят за картините в мазето. Събрах две и две и разбрах какво са решили.

— Значи оригиналните откраднати картини ще бъдат скрити зад твоите копия. Предполагам, че набелязаните купувачи имат списък на оригиналите, които се предлагат на търг.

— Сигурно — съгласи се Сара. — Иначе нямаше да знаят за какво наддават.

— Разбирам защо Бренд го прави по този начин — замислено отбеляза Ноа, разсеяно галейки косата й. — Никой няма да подозира една галерия, която предлага на търг няколко картини от неговата колекция. Но трябва да има начин да се гарантира, че нищо неподозиращите купувачи няма да се сдобият с някое от копията.

— Особено след като техническият анализ може да покаже, че картината е фалшификат. Това не само би подронило авторитета на галерията, но и ще насочи вниманието право към Малкълм.

Ноа за момент замълча, обмисляйки нещата. После щракна с пръсти.

— Скритите ще са по-скъпи, отколкото може да се вземе от оригиналите на твоите копия.

В очите й проблясна разбиране.

— Значи всеки, който не знае каква е играта, ще отпадне от наддаването.

— Точно така. — Той закачливо докосна върха на носа й.

— Не е лошо като за аматьор.

Сара се засмя.

— Друго си е да те оцени професионалист — добави тя и съжали, че го е казала.

Единственото, за което Сара не искаше да мисли, бе че въпреки привличането, което чувстваше към Ноа, той бе професионален престъпник. Все някога щяха да го хванат и да го изпратят в затвора. Като страдаща от клаустрофобия, тя можеше да си представи ужаса да си затворен зад решетки. Не можеше да понесе мисълта това да се случи на Ноа.

— Студено ли ти е? — попита той, доловил лекото й потреперване.

— Не, просто си помислих нещо.

Очите му светнаха любопитно.

— Трябва да е било неприятно.

— Бил ли си някога в затвора?

Той изглеждаше изненадан от директния й въпрос.

— Не, защо?

— Струва ми се, че бих умряла, ако ме сложат в клетка — обясни тя тревожно.

Ръката му я стисна по-силно.

— Не се безпокой — обеща той и леко я целуна по смръщените вежди. — Никога няма да позволя това да се случи.

Нещо в гласа му й даваше надеждата, че той наистина може да го направи. Но докато се вглеждаше в лицето му, опитвайки се да разгадае тайната, очите му отново станаха непроницаеми и тя не успя да разчете мислите му.

— Твой ред е — напомни му тя. Бе твърдо решила да разбере нещо за този загадъчен човек.

Докато бе стояла сама в спалнята, Сара бе извадила и малкото останали фиби от косата си, бе я разресала и сега тя падаше като блестящ водопад по раменете.

— Мой ред ли? — повтори той разсеяно и леко захапа ухото й.

Тялото й изтръпна от надигащото се желание, подканяйки я да се предаде. Но образът на затворническия живот все още стоеше пред очите й и тя си напомни, че е на ръба да прави любов с човек, който може да й предложи единствено бъдеще зад решетките.

— Да ми разкажеш за баща си. — Тя ловко се измъкна от прегръдката му.

Ноа се наведе над нея и пръстът му обрисува устните й.

— Бих предпочел да говоря за теб. — Отново стопи разстоянието помежду им.

Чувствайки се невероятно глупаво, Сара избяга на другия край на дивана.

— За мен вече говорихме — заяви тя твърдо. — Сега е мой ред да науча нещо за теб.

Той бързо се оказа до нея и сложи ръце на облегалката на дивана. Сара се оказа обградена.

— Не мога да измисля по-добър начин за запознанство.

Тя опря длани на гърдите му.

— Не знам какви отношения имаш обикновено със съдружниците си, но нашето съдружие не включва креватни права.

Той се усмихна без капчица разкаяние.

— Ами диванни права?