Джоан Рос - В клопка

Сара ни най-малко не се изненада.

— Твърди, че била от унгарската кралска фамилия. Но това вероятно си го чувал.

— Споменавала е — потвърди иронично Ноа.

— Сигурна съм. Това е основната й претенция за слава. — Сара поклати глава: — Чудно е колко хора се впечатляват от една титла.

— Но не и ти.

— Не, разбира се. Всъщност, искрено съчувствам на всички хора, чиито страни са били окупирани, но нещото, в което съм съгласна с комунистите е, че мястото на монархията е в археологическия музей.

— Тя отдавна ли живее във Феникс?

— От доста години. Обаче обикновено живее тук само през зимата. През останалото време от годината обикаля Средиземноморието или дава приеми в къщата си в Манхатън. Странно как досега не си налетял на нея. Бижутата й биха могли да ти платят пътните разноски чак до средата на следващия век.

— Забелязах.

Сара го погледна накриво.

— Кой знае защо, това изобщо не ме изненадва.

Ноа не отговори на обвинението й.

— Сега вече е юли — напомни той. — Имаш ли някаква представа защо е изменила на навиците си?

Сара се намръщи.

— Никаква. След като вие двамата сте си толкова близки, защо просто не попиташ нея?

— Бих могъл — съгласи се Ноа.

— Преди или след като я ограбиш?

— Сарказмът не ти отива — забеляза Ноа безгрижно. — Освен това, мотивите на Гизела също не са съвсем невинни. Тя без никакви угризения ме използва, за да пробие в списанието.

— Това още не е причина да злоупотребиш с нея — възрази Сара.

— Какво те кара да мислиш, че злоупотребявам с нея?

— А не го ли правиш?

Той сви рамене.

— Не повече, отколкото тя с мен.

— Ти изобщо нямаш никакви принципи, нали?

— Странно обвинение от жена, която за двайсет и четири часа е изрекла достатъчно лъжи, за да влезе в книгата за рекордите на Гинес.

Сара се обиди. Дълбоко в себе си тя бе много прям човек, който ненавиждаше увъртанията и измамата. Родителите й я бяха възпитали като честен и уважаващ законите гражданин. Не й се искаше да се задълбава какво биха помислили те за нея през последните няколко седмици. Напомни си, че в края на краищата целта оправдава средствата.

— Казах ти, че си имам причини да искам короната.

— Аз също — подчерта Ноа.

Сара се поизправи.

— В основата на твоите причини лежи чистата алчност. А аз просто се грижа за това, което законът не е успял да направи.

— Трябва да е хубаво да можеш да виждаш нещата в черно и бяло — отвърна Ноа. — Завиждам ти за тази способност. — На Сара й се стори, че долавя иронична нотка в гласа му, но той не й остави време да се замисли за това. — Разкажи ми за баща си и Малкълм Бренд.

— Защо?

— Просто искам да разбера какво може да накара един съблюдаващ законите преподавател по история на изкуството да се превърне в престъпник. Започвам да вярвам, че при нормални обстоятелства ти дори не пресичаш неправилно.

Подигравателният му тон не й хареса.

— Чудно как можеш да изкараш честността и почтеността недостатъци — измърмори тя, чудейки се не за пръв път какво прави с този човек.

— Щеше да ми разкажеш за баща си — подкани я той тихо.

Сара въздъхна и остави вилицата. Изведнъж бе загубила апетит.

— Баща ми беше изобретател. Той непрекъснато се ровеше в нещо, работеше върху нещо.

— Беше?

— Той почина.

— Съжалявам. — Звучеше искрено.

— Беше много отдавна — каза Сара.

— Имаше ли Бренд нещо общо със смъртта му?

Сара се обърка от нежния му тон. Как можеше човек, който несъмнено притежава повече паспорти, отколкото скрупули, да изглежда понякога толкова симпатичен, толкова внимателен? Тя си напомни, че в неговия свят чаровността е професионална необходимост.

— Не директно — отвърна тя. — Но след като Малкълм открадна патента му, татко никога вече не беше същият.

Ноа я погледна с подновен интерес.

— Не разбрах — призна той.

— Какво знаеш за Малкълм Бренд?

— Достатъчно, за да съм сигурен, че е опасно да му се изпречиш на пътя. — Очите му я погледнаха предупредително: — Нали нищо не скриваш от мен? Някакъв малък акт на отмъщение, който си забравила да споменеш?

— Бих могла да ти задам същия въпрос. Скриваш ли нещо от мен, Ноа?

На челюстта му трепна един мускул.

— Да се върнем на патента.

Сара започваше да се нервира.

— Не искам да говоря за баща си с теб. И изобщо нямам желание да говоря с теб. — Надигна се от масата.

— Седни, Сара — настоя Ноа. — Макар да трябва да призная, че си много красива, когато се сърдиш, в момента съм прекалено уморен, за да се боря с теб.