Джоан Рос - В клопка

— Разочароваш ме, Ноа. Това клише е толкова старо, че вече пред никоя жена не минава. Бих те посъветвала да не го пробваш на баронесата.

— Може да е старо, може и да е клише, но в твоя случай подхожда — възрази той. — Моля те, седни. Не си довършила вечерята си.

— Не съм гладна.

— Красива и твърдоглава — промърмори той. — Смъртоносна комбинация.

Въпреки нежеланието си, Сара отново седна.

— Не е честно ти да знаеш всичко за мен, а аз да не знам нищо за теб — оплака се тя.

Ноа сякаш се замисли върху това.

— Добре — съгласи се накрая. — Предлагам сделка. Ти ще ми разкажеш за твоя баща, а аз ще ти разкажа за моя.

— Наистина ли ще го направиш?

— Наистина — обеща Ноа незабавно.

— И няма да ме излъжеш?

Той се протегна през масата и хвана ръката й.

— Обещавам, че никога няма да те излъжа, Сара. Може да не ти кажа всичко, но няма да те излъжа.

И тонът, и изражението му изведнъж бяха станали сериозни, и Сара повече от всичко на света искаше да му повярва. Палецът му докосваше чувствителната кожа от вътрешната страна на дланта и засилваше объркването й. Как можеше едно обикновено докосване да създава такъв хаос в чувствата й?

Ноа сякаш четеше мислите й.

— Знаеш ли, външният вид често заблуждава. Защо не се опиташ да се довериш на чувствата си? — упорстваше той със странна настойчивост.

О, това звучеше толкова примамливо! Но Сара знаеше, че ако се поддаде на тези сладостни чувства, е загубена.

— Не е толкова лесно — възрази тя.

Ноа вдигна ръката й и леко я целуна от вътрешната страна на китката.

— Веднъж те помолих да ми повярваш — напомни й той. — Ти обеща, но не беше искрена. — Погледна я право в очите над сплетените им пръсти. — Отново те моля.

— Ще се опитам — промълви тя.

Нещо проблясна в дълбините на очите му.

— Това е добро начало.

Примирието продължи, докато довършиха вечерята. Сетне Ноа изнесе масата пред вратата и когато я повика да седне до него на дивана, Сара откри, че е невъзможно да не се поддаде.

— Как е могъл Малкълм да открадне патента на баща ти? — попита той любопитно.

— Той е адвокат — обясни Сара. — Въпреки че вече не практикува. Баща ми беше негов клиент.

— Започвам да схващам. Накарал е баща ти да се подпише, че му преотстъпва авторските права и е кандидатствал за патент от свое име. И когато едно от изобретенията се е оказало печелившо, Малкълм е прибрал печалбата.

Сара се опитваше да остане спокойна, когато ръката му се прехвърли на облегалката на дивана.

— Това е вярно само донякъде — поправи го тя.

Той я погледна.

— Какво не улучих?

— Баща ми никога не се е подписвал, че му преотстъпва авторските права. Документите бяха подправени.

Ноа вдигна вежди.

— Ако наистина е станало така, защо баща ти не го дал под съд?

— Даде го — каза тя с горчивина. — Адвокатът на баща ми беше млад, току-що завършил. Това бе най-многото, което той можеше да си позволи. А Малкълм се яви в съда с отбор от високоплатени юристи. Татко нямаше никакъв шанс.

— Какво беше изобретението?

— Клапа за апарата, който се използва за прилагане на анестезия по време на операция. Така и не разбрах как работи, но по някакъв начин намалява риска от прекалено упояване на пациента при много дълги операции.

Ноа се замисли за момент.

— А откъде Бренд е разбрал, че изобщо работи?

— Той беше съдружник в една фирма, която даваше на лизинг медицинско оборудване на лекари и болници в различни щати. Беше му работа да знае такива неща. Всъщност това бе една от причините баща ми да се обърне към него, а не към адвокат, специалист по патентно право. Татко се надяваше, че Малкълм ще намери приложение на клапата в своята работа и ще се съгласи да му заеме пари, за да започне да я произвежда.

— Бренд още ли не е разбрал коя си? Очевидно изобретението на баща ти му е донесло много пари.

— Това беше преди повече от двайсет години. Имаш ли представа колко хора е ограбил Малкълм Бренд за това време? Сигурно вече и той им е загубил бройката. — Сара се опитваше да не се задълбочава в мисълта, че и Малкълм Бренд, и Ноа са крадци. Само методите им бяха различни.

Обяснението й не се стори убедително на Ноа, но той реши да не спори.

— Доколкото разбирам, това е било последното изобретено от баща ти нещо, от което е можел да спечели.

— Баща ми умря следващата година — произнесе тя безизразно. — Имаше слабо сърце, а напрежението от процеса и от натиска, който оказаха върху него адвокатите на Малкълм, го довършиха. — Стисна устни. — Ирония на съдбата.