Джоан Рос - В клопка

— Така ли? — Тя се наведе малко напред, помагайки му да смъкне сакото й, за да разхлади пламтящите й рамене.

— Честна дума — потвърди Ноа с необичайно кисел глас.

— Наистина съм съвсем добре. Утре сигурно ще имам няколко пришки, но от тях определено не се умира.

Кърпата спря.

— Пришки ли? От какъв бой може човек да получи пришки?

Тя отвори очи от внезапно резкия му тон и срещна недоверчивия му поглед.

— Това се опитвам да ти кажа. Никой не ме е бил.

Той я огледа скептично.

— Защо тогава изглеждаш, сякаш те е прегазил камион?

Е, докато продължаваше, бе хубаво. Тя се поизправи и приглади полата си.

— Това се казва приятен разговор. Мога да помисля, че ставаш сериозен.

— Аз наистина съм сериозен — изръмжа той. — Какво ти се е случило?

— Нищо. Винаги изглеждам така, след като изкатеря пеша двайсет етажа.

Ноа я зяпна като че ли изведнъж й бе поникнала втора глава.

— Защо по дяволите трябваше да се катериш пеша? Повечето хора — повечето нормални хора — се качват на асансьора.

Беше й дошло до гуша от непрекъснатите му подозрения относно умствените й способности.

— Повечето хора нямат клаустрофобия — сопна му се тя и скочи на крака.

Той я изгледа невярващо.

— Клаустрофобия ли?

— Точно така. Клаустрофобия. Патологичен страх от тясно или…

— Знам какво значи — прекъсна я Ноа. — Защо не си ми казала?

— Защото не знаех, че стаята ти е на двайсетия етаж — подчерта тя. — Пък и такова нещо малко трудно се вписва в светски разговор: „Здрасти, аз съм Сара Медисън и имам клаустрофобия. А вие как сте?“

За нейна изненада Ноа се разсмя, стана от дивана и я привлече в прегръдките си.

— Утре първата ми работа ще бъде да си сменя стаята — обеща той.

— Това би било безкрайно облекчение за мен — съгласи се тя, опитвайки се да не се разтопи.

Той отметна един влажен кичур от челото й.

— Ами пришките?

Тя кимна, неспособна да откъсне очи от неговите.

— Това ми е глобата, задето нося високи токчета.

— Не бях прав. — Пръстите му обгърнаха врата й, а палецът погали нежната кожа на шията й.

— За какво не си бил прав?

— Не изглеждаш, сякаш те е прегазил камион.

— Така ли? — Дали в този хотел имаше бърза помощ? Бесните удари на сърцето й не можеха да са нормални. Сигурно бе получила инфаркт.

— Ни най-малко — прошепна той дрезгаво. — Изглеждаш направо прекрасна.

Когато почувства дъха му върху устните си, Capa ce поддаде на инстинкта си — затвори очи и обви ръце около врата му. Виеше й се свят, кръвта пулсираше по-горещо във вените, сърцето й блъскаше… блъскаше… блъскаше…

Ноа приглушено изруга и Сара едва сега осъзна, че ударите се разнасят откъм входната врата.

— Защо не видиш кой е? — предложи тя и отпусна ръце.

Ноа погледна през рамо към вратата, после обратно към Сара, после обратно към вратата. Това бе един от малкото пъти, когато изобщо й се случи да го види, че се колебае.

— Ноа! Скъп-пи, тук ли си?

Ноа я пусна и потърка с ръка лицето си.

— Направо не мога да повярвам!

Сара вдигна очи към него:

— Това който си мисля ли е?

— Баронеса Левински — потвърди той с дълбока въздишка. Започна да дърпа Сара през стаята, после спря. — Ти пък откъде я познаваш?

— Срещала съм я в местните галерии. Освен това един или два пъти е идвала в къщата на Малкълм.

— Я по-добре се скрий в спалнята.

Тя заби пети в пода.

— Ноа, нямам никакво намерение да стоя тук, докато ти флиртуваш с някаква унгарска баронеса!

— Скъп-пи, отвори ми! — жизнерадостно се провикна баронесата. — Донесла съм шампанско и хайвер, за да отпразнуваме нашето съдружие.

— Съдружие ли? — изсъска Сара. — Това пък какво значи?

Ноа не си направи труда да отговори. Вместо това я грабна на ръце, отнесе я в спалнята и безцеремонно я хвърли на леглото.

— Да не си посмяла да мръднеш! — предупреди я той. — Щом се отърва от нея, ще ти обясня всичко.

Сара се облегна на лакти.

— Нямам търпение да чуя обясненията ти.

Ноа излезе от спалнята, рецитирайки под носа си безкраен наниз от злобни ругатни. Миг по-късно в стаята влетяха сакото и обувките й. После той затръшна вратата.

Сара се намръщи, като го чу как поздрави баронесата. Тонът му бе много по-топъл, много по-гостоприемен от този, с който бе посрещнал нея.

Е, неговите отношения с Гизела Левински изобщо не я засягаха, реши Сара. В края на краищата, и двамата бяха от един дол дренки. Фалшиви до мозъка на костите си.

Позволи си две минути да се цупи, после стана, отиде в банята и взе една чаша. Не че я интересуваше как баронесата гука на Ноа, повтори си тя, като чу да излита тапата на шампанското. Просто си пазеше интересите, свързани с короната. Това бе единствената причина най-безсрамно да подслушва, притиснала ухо до опряната в стената чаша.