Джоан Рос - В клопка

Сара нервно приглади несъществуващите гънки на бялата си дантелена лятна рокля.

— Ох, Питър — въздъхна тя със съжаление, — извинявай. Днес съм канена на вечеря със сестра ми.

Дали някаква божествена сила броеше лъжите, които тя изричаше напоследък? Трябваше да си отбележи и още една, напомни си тя суеверно. Наистина й бе много неудобно да отмени вечерята с Дженифър и Кевин, но сестра й махна с ръка и каза, че и без това Браян искал да се запознае с Кевин. Всъщност, призна Дженифър, тя самата се гласяла да й се обади и да отмени уговорката.

— Твоето семейство сигурно се облича официално за вечеря.

Наистина ли почувства подозрение в тона му? Сара реши, че си въобразява. Цялата тази игра на стражари и апаши можеше да опъне на човек нервите.

Смело увеличи броя на лъжите с още една:

— Днес е рожденият й ден. Ще отидем в „Пойнт“.

— Ооо… — Звучеше искрено разочарован. — Може би ще пийнем по чашка, когато се върнеш.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Би било чудесно. Но се страхувам, че може да стане много късно.

Питър се усмихна чаровно.

— Колко може да продължи една вечеря?

— Е, не чак толкова дълго — призна Сара. — Но нали ни знаеш какви сме жените, като се съберем. — Усмихна му се примирително. — Сигурно часове наред ще си говорим. Дженифър има нов приятел и аз нямам търпение да я разпитам за него. — Най-после бе успяла да каже нещо вярно! Почти очакваше да чуе приветствени тромпети.

— Наистина трябва да поговорим. — Усмивката се смени с мръщене.

Сара припряно закима в знак на съгласие.

— И ще поговорим — обеща тя. — Още утре сутринта. Ще те чакам за кафе в солариума. — Напомни си да попита Ноа дали подслушва и пълната с растения стая.

— Там е твърде рисковано — възрази Питър. — Ще излезем да пояздим в пустинята. Така никой няма да може да ни подслуша.

Сърцето й прескочи един удар.

— Не е ли много горещо.

— Не, стига да излезем около пет и половина. — Той наклони глава и положи една силна и твърда целувка върху устните й.

Очите на Сара се разшириха и когато той изглеждаше склонен да продължи целувката, тя опря ръце на раменете му и го отблъсна.

— Прав си, че в къщата е твърде рисковано — обясни тя на смаяния Питър. — Как бихме могли да обясним отношенията си на Малмълм?

— Вярно — съгласи се той нещастно. После лицето му просия. — Значи просто ще трябва да почакам до утре сутринта.

— Утре сутринта — промълви безсилно Сара. Как щеше да съобщи последните новини на Ноа? Той буквално щеше да подскочи до тавана. Докато излизаше от къщата, Сара си напомни да провери дали застраховката й е платена.

Още с влизането в хотел „Сюпърстишън ризорт“ Сара със закъснение се сети, че не знае номера на стаята на Ноа.

— Извинете — обърна се тя към момичето на рецепцията, чиято лъскава кестенява коса й напомняше за една наскоро завършила нейна студентка, — бихте ли могли да ми кажете в коя стая е господин Ноа Ланкастър?

Момичето поклати глава.

— Не ни е разрешено да даваме такава информация.

Страхотно. Сара опита отново:

— Той ме чака. Аз съм… ъъъ… сестра му. — Едва сдържа усмивката си. Колко ли пъти на рецепцията чуваха точно тази лъжа?

— Мога да се обадя в стаята му — предложи служителката без особен ентусиазъм.

— Благодаря ви — усмихна се Сара.

Момичето се намръщи.

— Съжалявам, господин Ланкастър не отговаря.

Сигурно е в банята, реши Сара. Вече минаваше седем. Той не би настоявал толкова за този час, ако нямаше намерение да е тук.

— Благодаря — повтори тя, чудейки се какво да прави сега. — Ще го почакам във фоайето.

— Добре — съгласи се момичето безразлично и се обърна към един бизнесмен, който току-що бе дошъл на рецепцията.

Сара разбираше кога са й били дузпата, затова се отдалечи, обмисляйки какви възможности има. Винаги съществуваше шансът Ноа още да не се е върнал в хотела. Ако бе така, щеше наистина да го почака във фоайето. Но ако ключът бе у него, той можеше и да не се отбие на рецепцията. А хотелът имаше толкова много входове, че той можеше и да не я види.

Реши да почака няколко минути и после отново да се обади в стаята му и да му каже, че е долу. Или, реши тя, като забеляза, че на рецепцията идва нова служителка, можеше просто да направи това, което правят професионалистите. Да използва измама.

Измъкна от чантичката си химикалка, порови още малко и намери някаква хартийка, върху която написа няколко думи.

— Извинете.

— Да?

Когато най-новото препятствие в опитите й да открие Ноа се обърна към нея, Сара с възхищение се зачуди от коя школа за манекенки набира хотелът служителките си. Тази жена, чиито златисти къдрици не оставяха съмнение, че името й е Кенди, бе още по-млада и по-красива от първата. Нищо чудно, че Ноа е избрал този хотел, помисли тя подигравателно.