Джоан Рос - В клопка

Сара се наведе към него. Гласът й бе зноен и прелъстителен:

— Аз не съм момиченце, Питър. Аз съм жена, с женски потребности и желания.

Сега вече отиваше прекалено далеч, реши Ноа. Защо просто не си разкъсаше дрехите и не скочеше в леглото с този човек? За коя по дяволите се мислеше, за Мата Хари ли?

Питър се прокашля.

— Започвам да виждам, че е така.

Очите му бавно и лениво я огледаха от върха на русата коса до пръстите на краката и после обратно. Сара се усмихваше блажено. Едва сдържа тържеството си, когато Питър сякаш сериозно се замисли.

— Предполагам, че би искала да запазим това малко споразумение между нас двамата? — предложи той.

— Виждаш ли някаква причина да делим всички тези прекрасни пари на три?

Питър поклати глава и се усмихна сухо:

— Ти си изненада след изненада, скъпа моя.

Очите й светнаха.

— Мислиш ли, че можеш да понесеш още една?

Той присви очи.

— Не съм сигурен. Защо не опиташ?

Сара облиза устни, привличайки погледа му към устата си. Когато вече бе сигурна, че напълно е завладяла вниманието му, прошепна:

— Питър, мисля, че трябва да откраднем короната. И после да заминем на някое топло място в тропиците. Заедно.

— По дяволите! — изрева Ноа и принуди Дан рязко да вдигне глава от последния брой на „Плейбой“. — Тя отново го прави. Ако излезе оттам жива, ще я метна на коляното си и ще я напердаша.

— Този месец има интересно писмо за това — предложи му помощта си Дан. — Искаш ли да го прочетеш?

— Искам тя да престане да играе игри — изръмжа Ноа. — Защо по дяволите не се държи като преподавател по история на изкуството?

— Как точно се очаква да се държи един преподавател по история на изкуството?

— Не знам — объркано призна Ноа. — Както трябва. Разумно. Тази жена може да изкара човек от нерви.

— Май ти е влязла под кожата.

— Глупости. Просто не искам заради нея да си загубим главите.

— Това ми звучи достатъчно разумно — съгласи се Дан сговорчиво и се върна към списанието си.

Мълчанието в къщата се проточи. Сара едва успяваше да не затрепери под изпитателния му поглед.

— Значи съм бил прав. Ти наистина знаеш за нея.

— Знам. И не разбирам защо искаш да рискуваш да отидеш в затвора заради Малкълм Бренд. Той се държи отвратително с теб.

— Ние с Малкълм имаме много неща зад гърба си.

Сара въздъхна и се смъкна от бюрото.

— Е, сигурно е така — отвърна тя бързо. — Благодаря ти, че ми отдели време. Отивам да си събирам багажа.

— Да си събираш багажа ли?

Тя се усмихна със съжаление.

— Нямам причина да продължавам да вися тук, нали?

— Знаела си от самото начало, нали? — попита той с неохотно възхищение.

— Не отначало. Знаех само, че не ми казваш истината. Малкълм ще трябва да продаде доста крадени картини, за да плати за короната, нали? Картини, които ще бъдат скрити зад моите копия.

— Ти си не само красива, Сара, но и проницателна.

— Благодаря, любезни господине. — Тя се наведе в шеговит поклон. Какво ще кажеш за това? — обърна се тя наум към Ноа. — Някой мисли, че аз съм проницателна.

— Сериозно ли говореше? — внезапно попита Питър.

— За кое?

— Че ще заминеш с мен.

Сара реши, че през последните няколко седмици е лъгала повече, отколкото през целия си досегашен живот. Днес обаче биеше всички рекорди:

— Разбира се — отговори без секунда колебание.

— Сара, смятай, че сме се споразумели — заяви Питър след дълго мислене.

Очите й се разшириха.

— Шегуваш се.

Питър Тейлър бе възвърнал самообладанието си.

— Ни най-малко. Ние ще вземем короната, Сара. Заедно.

Свят й се зави като си помисли как тази сутрин се чудеше какво да направи, за да я открадне. Изведнъж се оказа с двама съдружници, и двамата професионалисти. И това ако не е късмет…

— Нямам търпение.

Той протегна ръце.

— Не би ли трябвало поне да подпечатаме съдружието си с една целувка?

Сара бе спасена от вътрешния телефон, оповестяващ, че Малкълм е пред кабинета на Питър. Тя му се усмихна със съжаление.

— Съжалявам, Питър. Но когато стигнем до нашия остров, ще имаме предостатъчно време. — Изпрати му една въздушна целувка и кимна любезно на неприкрито любопитния Малкълм Бренд, докато се разминаваше с него.

Във фургончето Ноа продължи да подслушва разговора между Питър Тейлър и Малкълм Бренд и с облекчение чу как Питър скри Сара, отхвърляйки всяко съмнение, че тя знае нещо за короната. Но въпреки нейния успех, нещо го безпокоеше. Бе станало прекалено лесно.