Джоан Рос - В клопка

Тя сведе поглед, трескаво търсейки някакво логично звучащо обяснение. Ноа повдигна брадичката й, за да я принуди да го погледне в очите. Палецът му леко я докосваше под долната устна.

— Този път истината — предупреди я той тихо.

От докосването му кожата и изпускаше искри, и Сара бе потресена от чувствеността, която неочаквано видя в дълбините на кафявите му очи. Когато тези коварни пръсти погалиха шията й и палецът се спря върху пулса, Сара усети, че не е възможно той да не е почувствал как сърцето й внезапно заби по-диво.

В ъгълчетата на устните му трепна лека усмивка.

— Ще те убие ли, ако ми се довериш? — попита с тон, който й напомняше за абаносовочерно кадифе: едновременно грубо и меко.

— Аз бих могла да ти задам същия въпрос. — Макар и едва прошепнати, думите прозвучаха ясно в неочаквано интимната атмосфера, възцарила се в стаята.

Ноа я пусна и отново се изтегна на стола, скръстил ръце зад главата си и опънал дългите си крака напред. Сара изведнъж се почувства някак ограбена.

— Така е — съгласи се той сговорчиво. Държеше се така, сякаш никога не го е имало този споделен златен миг. — Е, изглежда, че пак стигаме дотам, откъдето тръгнахме.

Тя се чувстваше едновременно глупава, задето едва не се поддаде на изкусителния момент, и ядосана, защото този човек все още я смяташе за жена без принципи. Но пък какво я интересуваше какво мисли за нея този надменен гигант? Изобщо не й пукаше за неговото одобрение. Сара въздъхна наум, осъзнала колко опасно е човек да извърта. Ето че започваше да се опитва и себе си излъже.

Разположи се отново на дивана, кръстосвайки крака с плавно движение, което моментално прикова вниманието на Ноа. Погледът му се плъзна по прасеца й и Сара изпита прилив на женско удовлетворение. Значи въпреки всичко и той бе човек. Интересно.

— Бихме могли да работим заедно — предложи тя, демонстративно опитвайки се да придърпа полата над коленете си. Очите му останаха насочени към дългото й загоряло бедро.

— Нямам нужда от съдружник.

Сара лениво залюля крак.

— Не знам какви са ти плановете, но със сигурност ще ти бъде по-лесно, ако имаш някой отвътре.

При тези думи Ноа откъсна поглед от добре оформения й глезен и я погледна в лицето.

— Забравяш, че снощи прикритието ти се разби на пух и прах. Имам чувството, че в момента в тази къща ти си персона нон грата.

Тя сплете пръсти около коленете си.

— Да предположим, че мога да оправя това? — предложи тя с безгрижие, което далеч не чувстваше.

Погледът му се върна към бедрата й и Сара се усмихна наум.

— И как смяташ да го направиш?

— Много просто. Ще призная пред Питър, че знам за короната и ще искам да си я разделим.

Той рязко вдигна поглед към очите й.

— Това е най-тъпата идея, която съм чул досега от теб.

— Ласкателството няма да те доведе доникъде. — Сара стана от дивана, пресече стаята с дълги грациозни крачки и приседна на облегалката на фотьойла му. — Просто ме изслушай.

Той поклати глава:

— Вече чух повече, отколкото ми се иска. Това е прекалено опасно.

— Моля те, Ноа, чуй ме. — Сара протегна ръка и отметна тъмния вълнист кичур, паднал на челото му. Докосването й бе леко като перце, но когато отново заговори гласът й трептеше от неприкрито вълнение: — Години съм чакала тази възможност. Няма да разреша някаква дребна опасност да се изпречи на пътя ми.

— Дребна опасност ли? — повтори той недоверчиво. — Мила моя, ти си луда за връзване. Разбери, че вече не си в детския отбор. Тези хора играят грубо.

Пръстите й се спуснаха по ръката му в мълчалива молба.

— Единственото, което ми трябва, е треньор. Освен това, Питър съвсем не е като Малкълм. Той не би направил нищо, с което да ми навреди. Той ме харесва.

— Може би си забравила, че той беше човекът, който тази сутрин те издаде.

Сара въздъхна раздразнено. Осъзнавайки, че женските оръдия за увещаване със сигурност имат своите граници, тя се надигна от фотьойла и се изправи пред него.

— Ноа, ще открадна тази корона, независимо дали ми помагаш, или не. Трябва да разбереш това.

Ноа прокара ръка през косата си, чудейки се какво толкова е сбъркал в живота си, та да се забърка със Сара Медисън. Тя бе способна да постави на изпитание търпението дори на светец. А за него никой никога не бе казвал, че е светец.

— Ти си луда — произнесе той безизразно.

— С вързани ръце съм — поправи го тя.

— Ето, това е добра идея. Би трябвало да те завържат. В някой хубав, тих санаториум с тапицирани с гума стени.