Джоан Рос - В клопка

Сара седна на стола, който Питър й бе предложил, и се наведе напрегнато към него.

— Не мисля, че трябва да безпокоим Малкълм сега. В края на краищата, това, което той не знае, няма да му навреди, нали? — Усмихна се с най-прелъстителната си усмивка.

Докато чакаше във фургона отговора на Питър, Ноа нетърпеливо сви ръце в юмруци. Би провалил всичко, ако се втурнеше в кабинета му, но ако този човек с пръст докоснеше Сара, той щеше да направи точно това.

Пръстите на Питър се стегнаха около молива.

— Нагазваш в опасни води, Сара — забеляза той тихо.

Тя стана. Не я свърташе на едно място.

— Не ми харесва, че ме смяташ за тъпа и празноглава.

— Откъде за Бога реши така? — Той звучеше искрено смутен.

Сара поклати глава и изсумтя съвсем не по женски:

— Наистина, Питър, ако някога решиш да си опиташ перото, мисля, че от теб ще излезе много добър писател. Особено на детски приказки.

— Страхувам се, че не те разбирам — заяви Питър спокойно. — Защо не започнеш отначало и да видим дали ще можем да разплетем обърканите ти мисли?

Тя кръстоса ръце пред гърдите си, като наум кръстоса и пръсти.

— Добре. Аз знам, че ти ме излъга за рисуването на тези копия. Знам също какво смятате да правите с тях.

Пръстите му се стегнаха още по-силно и Сара се зачуди дали той не си ги представя стегнати около врата й.

— Обясних ти. Малкълм се тревожеше от възможността за кражба. Той организира много приеми и иска да окачи твоите копия вместо оригиналите, когато къщата е пълна с непознати.

Сара самодоволно реши, че би могла да направи кариера като актриса. Не можеше да повярва колко добре се справя. Чудеше се дали и Ноа се гордее с нея.

— Това са глупости, и ти го знаеш — възрази тя, съсредоточавайки се отново върху изпълнението си. — Вие използвате моите репродукции, за да вмъкнете картините на Малкълм в галериите.

— Скъпа Сара, картините не се вмъкват в галериите — обясни Питър невъзмутимо. — Ако човек се занимава с контрабанда на картини, той ги измъква оттам.

Сара не загуби самообладание. „Внимаваш ли?“, попита тя наум Ноа. „Защото това ще те разбие.“

— Не и ако се опитвате да продадете на търг някои от тези откраднати картини, които сте струпали в склада долу в мазето.

Силен трясък раздра напрегнатата тишина и двата им чифта очи се насочиха към счупените жълти краища на молива.

— Имаш много живо въображение, Сара — обади се Питър тихо. — На твое място бих бил по-внимателен. Това може да ти създаде неприятности.

Ноа почти се надигна от кашона, на който бе седнал, готов да изтича към колата. От самото начало си знаеше, че планът на Сара е глупав. Кога по дяволите бе започнал да слуша аматьори? Особено от женски род! Трябваше да признае, наистина бе изненадан, че тя всъщност не рисува фалшификати. Чудеше се защо просто не му е казала, че са я наели да направи копия на тези картини. Чудеше се и дали е права за мотивите на Малкълм.

— Със сигурност не искам неприятности, Питър — призна искрено Сара. — Да ти кажа истината, това, което искам, е да се включа в играта.

— Прекалено много работиш. Явно от това умът ти се е размътил.

Сара поклати глава и настоя:

— Може да се получи идеално. Ти имаш контактите да получаваш картините, имаш и връзките с потенциални купувачи. А аз имам уменията да създам почти съвършени копия, които без никакъв риск могат да се предложат на търг. — Усмихна се, сякаш напълно завладяна от идеята: — Знаеш ли, обзалагам се, че мога дори да измисля картини, за които никой не е знаел, че са съществували. Просто като копирам стила. Ще „откриваме“ картини! — Тя плясна с ръце. — Питър, може да е толкова вълнуващо! — Приседна на ръба на бюрото му. — Толкова ми е омръзнало да повтарям едни и същи сухи факти, ден след ден, година след година. Омръзнало ми е да живея в този миниатюрен апартамент, когато бих могла да живея в къща. А моята шестгодишна кола върви само на честна дума. Искам порше, Питър. — На лицето й се появи замечтано изражение, напомнящо на смесица между алчност и страст. — Не, нека да бъде ферари. Едно красиво червено ферари със силен двигател. И един ролс-ройс за неделни разходки до планината.

Ноа бе смутен. Сара толкова убедително изброяваше по какви начини ще изхарчи незаконните си доходи. Ако не знаеше, би помислил, че е спряла да играе.

Питър се вторачи в нея, сякаш я виждаше за пръв път.

— Ти си наистина един парадокс, Сара Медисън — измърмори той. — Когато за пръв път се запознах с теб, те помислих за момиченце.